Сребърна империя

Направи му знак и Хазар му помогна да вдигнат Угедай на коня на Толуй. Животното изпръхтя от двойната тежест. Толуй хвана брат си през гърдите, за да го задържи, и потегли в тръс. Краката на Угедай се клатеха във въздуха, главата му висеше.

По залез-слънце воините на хана все още яздеха бавно към лагера си, намиращ се на повече от сто мили на север. Зад тях сунските войници запалиха факли по цялата редица — лъжлив хоризонт, който се виждаше от много мили.

Чагатай дръпна поводите на върха на хълма, потупа кобилата по врата и я почеса зад ушите. Двата тумана спряха зад него. Синовете и жените му чакаха търпеливо с тях. Беше избрал възвишението нарочно — искаше да види ханството, завладяно от Чингис и предадено му от Угедай. Оттук можеше да вижда на много мили и дъхът му секна при вида на огромните пространства, които притежаваше. Земята бе единственото истинско богатство.

Много години бяха изминали, откакто войските на Чингис бяха нахлули в този край. Белезите от свирепото им преминаване нямаше да зараснат поколения наред. Усмихна се при тази мисъл. Баща му беше старателен човек. Някои градове завинаги щяха да останат в развалини, засипвани с прах и пусти, обитавани единствено от духове. Но въпреки това дарът на Угедай не беше фалшив. Жителите на Самарканд и Бухара бяха възстановили своите стени и пазари. От всички други народи те най-добре знаеха, че сянката на хана е дълга, а отмъщението му — безмилостно. Под неговата закрила се бяха разраснали и бяха заложили на мира.

Чагатай присви очи към залязващото слънце и видя в далечината черни редици — кервани с каруци, волове и камили, проточили се на изток и запад. Пътуваха към Самарканд, който бе бяло петно на хоризонта. Чагатай не го бе грижа за търговците, но знаеше, че пътищата поддържат градовете живи и ги правят силни. Угедай му бе дал страна с добра почва, реки и чудесни стада. Гледката пред него беше достатъчна да се запита за собствените си амбиции. Достатъчно ли беше да управлява подобни земи, напоявани обилно и със сочна трева? Усмихна се. За син и наследник на Чингис — не, не беше достатъчно.

Горещ полъх мина по хълма. Чагатай затвори очи и се обърна към залязващото слънце, наслаждаваше се на вятъра, който развяваше дългата му черна коса. Щеше да си построи дворец при реката. Щеше да ловува със стрели и орли из хълмовете. Щеше да направи тези нови земи свой дом, но нямаше да заспи и да сънува. Имаше шпиони и доносници при Угедай, Субодай и всички влиятелни мъже в държавата. Щеше да дойде време, когато щеше да остави ханството от мляко и мед и да посегне отново към онова, което му бе обещано. В кръвта му беше да е хан, но той вече не бе глупав младеж. С владение като това можеше да изчака своя момент.

Замисли се за жените, които раждаха тези градове, за меката им благоуханна плът. Красотата и младостта им не повяхваха от живота в степите. Може би именно такава бе целта на градовете — да държат жените меки и закръглени, вместо корави и силни. Това бе достатъчна причина да ги остави да съществуват. Докато се готвеше да продължи напред, Чагатай се изкиска при мисълта за вълка, влизащ в кошарата. Нямаше да препуска, сеейки огън и разруха. Овчарят не се бои от собствените си хубави агънца.

12.

Герът вонеше на нещо неприятно, въздухът бе като лепкав. Толуй и Хазар седяха на ниски легла в ъгъла и гледаха с безпокойство как шаманът на Угедай разтрива крайниците на хана. Морол беше със здраво телосложение, дребен и набит, с гъст сив пискюл косми на брадичката. Хазар се опитваше да не зяпа дясната му ръка, която го бе белязала по рождение като един от онези, които никога няма да излязат на лов или за риба. Шестият пръст, тъмнокафяв и изкривен, беше направил Морол шаман.

Положението на занаята му беше силно пострадало след като онзи, чието име вече не се споменаваше, беше предал Чингис. Но ето че Морол се посъветва съвсем кратко с облечените в роби лечители и други шамани, преди да ги отпрати. Личният шаман на хана имаше известна власт, поне сред хората от своя занаят.

Морол сякаш не си даваше сметка за двамата, които го наблюдаваха. Изправяше и свиваше крайниците на Угедай, оставяше ги да паднат безжизнено, като в същото време разтриваше ставите и си мърмореше нещо. Особено внимание отдели на главата и врата: седна на леглото с кръстосани крака и издърпа главата и раменете на Угедай в скута си, така че ханът да се взира сляпо нагоре. Тънките пръсти на шамана опипваха и натискаха костите на черепа, захванаха темето, докато самият Морол се взираше някъде в нищото. Хазар и Толуй не разбираха нищо. По едно време шаманът кимна и зацъка с език.

Тялото на хана бе хлъзгаво от пот. Угедай не бе казал нито дума след припадъка си на сунската граница, а вече бяха минали два дни. Не беше ранен, но дъхът му бе сладникав като гниещ плод и именно тази миризма изпълваше гера и едва не задавяше Хазар. Дзинските лечители бяха запалили фитили с успокояващи благовония с думите, че пушекът ще му помогне да се излекува. Морол беше позволил това, макар че не успя да скрие презрението си.