Сребърна империя

Шаманът се занимаваше с Угедай вече цял ден. Беше потопил тялото му в ледена вода, после го уви с груба тъкан, за да раздвижи кръвта му. Очите на хана през цялото време бяха отворени и понякога се движеха, но той така и не се събуди. Когато го обръщаха на една страна, от отпуснатите му устни се стичаха лиги.

„Угедай няма да оцелее, ако остане в това състояние“, горчиво си помисли Хазар. Можеха да му наливат в стомаха вода и дори топло мляко и кръв през тънка бамбукова сламка, макар че се давеше и от устата му течеше кръв заради разраненото гърло. Гледан като безпомощно бебе, Угедай можеше да бъде държан жив неопределено дълго. Държавата обаче беше без хан, а имаше и други неща, които можеха да убият човек.

Хазар беше забранил всякакво напускане на лагера. Пристигащите вестоносци се сваляха от конете и се поставяха под стража. Новината можеше да се скрие за известно време. Чагатай още нямаше да приготви войската си за триумфално завръщане в Каракорум. Въпреки това в туманите имаше амбициозни мъже, които много добре знаеха как ще бъдат приети, ако отнесат тази новина. Чагатай щеше да ги награди със злато, повишаване и коне, с каквото пожелаеха. Рано или късно един или неколцина щяха да се изкушат и да се измъкнат в нощта. Ако преди това нищо не се променеше, с Угедай бе свършено, дори да останеше жив. При тази мисъл Хазар трепна и се запита колко ли време ще му се наложи да остане в ханския гер. Нямаше полза да кисне тук и да се мае като някакъв старец.

Лицето на Угедай изглеждаше по-подпухнало и отпреди, сякаш под кожата му се натрупваше течност. В същото време беше горещ на допир, тялото му изгаряше запасите си. Времето се точеше едва-едва в гера, а навън слънцето изгря и премина през зенита. Толуй и Хазар гледаха как Морол взе ръцете на Угедай, проби вените от вътрешната страна на лактите и остави кръвта да се стича в месингов тас. Нищо не се промени. Угедай продължаваше да се взира невиждащо и да примигва от време на време. Не знаеха дори дали ги чува.

Накрая шаманът замълча и задърпа раздразнено дзинската си брадичка, сякаш искаше да я изскубе. Положи главата на Угедай на грубото одеяло и се изправи. Слугата му се зае да превърже направените от господаря му разрези, смълчан и изпълнен с благоговение, че се грижи за самия хан.

С безразсъдния авторитет на хората от неговия занаят, Морол направи знак на двамата мъже да го последват на чист въздух. Те излязоха и задишаха дълбоко, за да прогонят лепкавата сладост от дробовете си. Около тях воините на хана очакваха с надежда на лицата добри новини. Морол поклати глава и мнозина от тях се извърнаха.

— Нямам лек за това — рече шаманът. — Кръвта му тече добре, макар да ми изглежда тъмна, без жизнен дух. Не мисля, че е сърцето му, макар да чувам, че било слабо. Използвал е дзински сиропи. — Той вдигна с отвращение празна синя бутилка. — Поел е ужасен риск, като се е доверил на техните настойки и нечистотии. Използват всичко, от неродени деца до тигров пенис. Виждал съм го с очите си.

— Тези неща изобщо не ме интересуват — озъби се Хазар. — Щом не можеш да направиш нищо за него, ще намеря други, с повече въображение.

Морол сякаш се изпълни с гняв и Хазар реагира моментално, като пристъпи напред и нарочно спря съвсем близко до него и го изгледа отгоре.

— Внимавай, дребосък. Ако бях на твое място, щях да се опитам да съм полезен.

— С нищо не помагате на Угедай с тези разправии — намеси се Толуй. — Няма значение какво е правил преди, какви настойки и прахове е взимал. Можеш ли да му помогнеш сега?

Докато отговаряше, Морол продължаваше да гледа кръвнишки Хазар.

— Тялото му е съвсем наред, нищо му няма. Духът му е слаб, или е бил накаран да отслабне. Не зная дали не е бил прокълнат и докаран до това положение от някой враг, или сам си го е направил.

Издиша рязко и продължи:

— Понякога хората просто умират. Бащата небе ги повиква и ги грабва от земята, дори да са ханове. Не на всяко нещо има отговор.

Съвсем неочаквано Хазар посегна, сграбчи шамана за робата и го дръпна към себе си. Морол се опита да окаже съпротива, но инстинктът за оцеляване го накара да отпусне ръце. Хазар беше влиятелен човек и животът на шамана висеше на тънката нишка на добрата му воля.

— Има тъмна магия — изръмжа Хазар. — Виждал съм я. Опитвал съм човешко сърце и усетих как светлината пламна в мен. Не ми казвай, че не може да се направи нищо. Ако духовете желаят кръв, ще пролея цели езера за хана.

— Ще бъде както казваш, военачалнико — запелтечи Морол. — Довечера ще принеса в жертва дузина кобили. Може би ще е достатъчно.

Хазар го пусна и Морол залитна назад.

— Животът ти зависи от това, нали разбираш? — каза Хазар. — Чувал съм предостатъчно обещания и лъжи от такива като теб. Умре ли той, ще бъдеш погребан на небето с него, завързан на кол на някой връх, да те ядат ястреби и лисици.

— Разбирам, военачалнико — сковано отвърна Морол. — А сега трябва да приготвя животните за жертвоприношението. Трябва да бъдат убити по правилния начин, за да може кръвта им да замести неговата.