Читаем Сребърна империя полностью

Подобно нещо никога не бе виждано в степите. Туманите така се бяха скупчили около гера на Угедай, че Морол трябваше да поиска кордон да ги държи на разстояние. Но воините продължаваха да се бутат напред, и жените и децата също: всички изгаряха от желание да видят магията и великото жертвоприношение. Ничий друг живот не можеше да струва толкова много и те гледаха омаяни и изпълнени с ужас как Морол точи ножовете си и ги благославя.

Хазар седеше недалеч от Угедай, който бе положен на покрит с коприна сламеник под залязващото слънце. Ханът бе облечен в полирани доспехи и от време на време бавно отваряше и затваряше уста, сякаш искаше глътка вода. Невъзможно бе да гледа бледата му кожа и да не си спомни за умиращия Чингис. При тази мисъл Хазар трепна и старата мъка накара сърцето му да забие по-бързо. Опита се да не зяпа, когато доведоха първата кобила и двама силни мъже хванаха главата й. Другите кобили бяха далеч назад, за да не виждат клането, но Хазар знаеше, че ще надушат кръвта.

Младата кобила беше усетила нещо и вече бе неспокойна. Пристъпваше нервно, дърпаше глава и цвилеше силно, мъчеше се да се освободи от пръстите, стиснали здраво гривата й. Светлата й козина беше съвършена, без никакви белези и кърлежи. Морол беше направил добър избор и някои воини бяха потресени от подобно жертвоприношение.

Морол бе напалил по-висок от него огън пред гера на хана. Сега запали клонка кедър и угаси пламъците, така че дървото да изпуска благовонен пушек. Отиде при Угедай и задържа клонката над тялото му, за да пречисти въздуха и да благослови хана за предстоящия ритуал. С бавни стъпки обиколи проснатата му фигура, като припяваше нещо, от което Хазар настръхна. Погледна племенника си Толуй и го видя как гледа прехласнато, омаян от шамана. Младият мъж никога не би разбрал как Хазар навремето бе чул Чингис да говори на древен език, а кръвта на враговете му лъщеше по устните му.

Мракът сякаш се спусна по-бързо от обикновено. Хиляди воини седяха в мълчание. Ранените в битката бяха преместени надалеч, за да не смущават ритуала със стоновете си. Тишината бе толкова пълна, че Хазар си помисли, че въпреки това ги чува — немощни и далечни, като тъжен зов на птици.

Вързаха здраво предните и задните крака на кобилата и тя зацвили уплашено. Воините я бутнаха, за да я съборят, и неспособна да направи и една крачка, тя падна тромаво и остана да лежи с изправена глава. Единият воин хвана мускулестата й шия и я задържа. Другият я стисна за задните крака и двамата погледнаха към Морол.

Шаманът не позволи да го карат да бърза. Започна да се моли, редуваше песни и мърморене. Посвети живота на кобилата на майката земя, която щеше да изпие кръвта й. Молеше отново и отново животът на хана да бъде пощаден.

Накрая пристъпи към кобилата. Държеше два ножа и продължи да пее и да се моли, докато избираше място под шията, където гладката бяла козина започваше да се спуска към гърдите на животното. Двамата воини напрегнаха мускули.

С бързо движение Морол заби единия нож до дръжката. Гъстата тъмна кръв плисна по ръцете му. Кобилата се разтрепери и зацвили уплашено, запръхтя и се опита да се изправи. Воините седнаха на краката й и кръвта продължи да блика с всеки удар на сърцето и да плиска и тях.

Морол постави длан на шията на кобилата и усети как кожата й изстива. Кобилата още се съпротивляваше, но силите й намаляваха. Шаманът вдигна устните й и кимна при вида на бледите й венци. Още веднъж на висок глас призова духовете на земята и вдигна втория нож — дълъг и тежък, с великолепно острие. Изчака, докато кръвта започна да тече по-мудно, след което бързо започна да реже гърлото на кобилата. Острието изчезна в месото. Бликна още кръв и той видя как зениците на кобилата станаха огромни и безкрайно черни.

Морол тръгна към хана, вдигнал окървавени ръце. Угедай лежеше неподвижно, блед като смъртта. Морол леко поклати глава и прокара пръсти по бузите му, оставяйки червени ивици.

Никой не смееше да продума. Всички знаеха, че в жертвоприношението има магия. Морол пропъди някаква муха от лицето си и мнозина от присъстващите направиха знак за пропъждане на злото при мисълта, че духовете се събират като мухи на леш.

Морол кимна на мъжете да извлекат мъртвото животно и да доведат следващото. Знаеше, че кобилите ще се съпротивляват при миризмата на кръвта, но искаше поне да им спести гледката на мъртвата им сестра.

Отново започна припяването, което щеше да завърши с жертвоприношение. Хазар извърна очи. Мнозина от воините си тръгнаха, за да не гледат как подобно богатство отива нахалост под ножа.

Втората кобила изглеждаше по-кротка от първата, с по-малко дух. Остави се да я доведат, но после усети нещо, изпадна в паника, зацвили ужасено и се задърпа с все сили, за да се отскубне от държащите я мъже. Докато те дърпаха в обратната посока, въжето се скъса и кобилата се освободи. Препусна в тъмното право към Толуй и го събори на земята.

Не стигна далеч. Воините разпериха ръце и я спряха, после намериха друго въже и пак я отведоха при огъня.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чингисхан
Чингисхан

Роман В. Яна «Чингисхан» — это эпическое повествование о судьбе величайшего полководца в истории человечества, легендарного объединителя монголо-татарских племен и покорителя множества стран. Его называли повелителем страха… Не было силы, которая могла бы его остановить… Начался XIII век и кровавое солнце поднялось над землей. Орды монгольских племен двинулись на запад. Не было силы способной противостоять мощи этой армии во главе с Чингисханом. Он не щадил ни себя ни других. В письме, которое он послал в Самарканд, было всего шесть слов. Но ужас сковал защитников города, и они распахнули ворота перед завоевателем. Когда же пали могущественные государства Азии страшная угроза нависла над Русью...

Валентина Марковна Скляренко , Василий Григорьевич Ян , Василий Ян , Джон Мэн , Елена Семеновна Василевич , Роман Горбунов

Детская литература / История / Проза / Историческая проза / Советская классическая проза / Управление, подбор персонала / Финансы и бизнес
О, юность моя!
О, юность моя!

Поэт Илья Сельвинский впервые выступает с крупным автобиографическим произведением. «О, юность моя!» — роман во многом автобиографический, речь в нем идет о событиях, относящихся к первым годам советской власти на юге России.Центральный герой романа — человек со сложным душевным миром, еще не вполне четко представляющий себе свое будущее и будущее своей страны. Его характер только еще складывается, формируется, причем в обстановке далеко не легкой и не простой. Но он — не один. Его окружает молодежь тех лет — молодежь маленького южного городка, бурлящего противоречиями, характерными для тех исторически сложных дней.Роман И. Сельвинского эмоционален, написан рукой настоящего художника, язык его поэтичен и ярок.

Илья Львович Сельвинский

Проза / Историческая проза / Советская классическая проза