Сребърниците

Понтифексът е член на върховната жреческа колегия. В Католическата църква това е епископът (архиепископът).

Портус служел като (изкуствено) пристанище на Рим по времето на Римската империя.

Поската представлява напитка, съдържаща вода, оцет (вкиснало вино), билки и (може би) мед. Пиели я войници, роби и хора от простолюдието по времето на Римската империя. В много писмени източници се споменава колко била популярна. Генерали и понякога дори императори пиели поска с войниците си, за да покажат колко са близки с тях, но благородниците се отвращавали от нея. Указ от 360 година постановил войниците с низши чинове да пият поска и вино през ден. Твърди се, че оцетът, предложен на Исус по време на разпъването, представлявал поска със смирна или шикалки. Тази напитка имала ниско съдържание на алкохол и леко упойващ ефект и римските войници смятали, че им придава енергия. Сравняват я със съвременните спортни напитки.

Празникът на безквасните хлябове е едно от имената на Песах / Пасха (еврейския Великден). Идва от онова място в Изход, където на евреите им е заповядано да ядат безквасен хляб (без мая) — маца — в продължение на седем дни.

Преторият първоначално е генералската палатка в лагера на римската войска, така се нарича и централното място в двора, където Пилат Понтийски осъжда Исус.

Префект означава „стоящ начело“. Тази дума е използвана за официална титла на цивилен или военен властимащ по времето на Римската империя. Пилат Понтийски е петият римски префект (или прокуратор) на провинцията Юдея.

Проксима Кентавър b е екзопланета, т.е. планета, на която на теория може да има живот, обикаляща около червеното джудже Проксима Кентавър. Това я прави най-близката екзопланета до Слънчевата ни система.

Прокула е известна като съпругата на Пилат. Въпреки че той вероятно е бил женен, не съществуват писмени източници, които да потвърждават това. Съпругата му е спомената в Евангелие на Матей. Впоследствие била наречена Прокула (на латински) или Прокия (на гръцки). Спомената е в няколко новозаветни апокрифа.

Пропорции (47 г. пр.Хр. — 14 г. пр.Хр.) е римски поет.

„Протоколи на ционските мъдреци“ (вдясно) представлява фалшификат, написан от антисемити и издаден през 1903 година. В него уж се описвал еврейски план за глобално господство. Бил е копиран от френски и пруски романи, издадени през 50-те и 60-те години на XIX век. Почти половината текст е бил взет дословно от „Диалог на Макиавели и Монтескьо в ада“ (1864 г.).

Псевдоепиграфът представлява творба, за която погрешно се твърди, че е била написана от даден човек. Такива творби съществуват и в еврейската, и в християнската религиозна история, но не са включени нито в християнската, нито в еврейската Библия (Танах).

Публий Квинтилий Вар (48 г. пр.Хр. — 9 г.) е римски генерал по времето на император Август. Предвождал трите легиона, които били избити в Тевтобургската гора през 9 година.

Радиовъглеродно датиране — вж. С14.

Релаторът представлява човек, който е част от Ватиканския комитет за разглеждането на кандидатури за светци, които после се представят на папата. Той е отговорен за напредъка на всеки отделен случай.

Рен льо Шато е село в Южна Франция. Най-известно е с една теория на конспирацията от 50-те години, предадена в международния бестселър „Светата кръв и свещеният Граал“. Според нея измисленият орден на Сион (Prieuré de Sion) и тамплиерите са пазели тайната, че династията на Меровингите води началото си от Исус и Мария Магдалена, които се оженили и си родили дете. Тази теория е в основата на „Краят на кръга“ (2001 година) и „Шифърът на Леонардо“ (2003 година).

Рене Декарт (1596-1650) е френски философ и математик.

Родът Понтийски е италиански род, към който принадлежал Пилат Понтийски според историците.

Розенкройцерите (Розенкройцерският орден) е езотерично братство, възникнало през XVII век.

Руната одал е един от многото староскандинавски символи, откраднати от нацистите (вдясно)

Руната сиг (вдясно) е един от многото староскандинавски символи, откраднати от нацистите. Двойният ѝ вариант се превърнал в логото на СС (Шуцщафел).

„Ръкописите от Мъртво море“ представляват хиляди фрагменти от 981 ръкописа, в които се разказва за еврейската вяра и култура. Били написани от сектата на есеите през вековете преди и след Христа. Били намерени в пещери на северозапад от Мъртво море между 1947 и 1956 година. Съдържат нова информация за Стария завет и еврейската история. Повечето от тях се съхраняват в Музея на Рокфелер в Йерусалим, но някои фрагменти се пазят и в колекцията „Шойен“.