Сребърниците

Пилат Понтийски (умрял около 39 година) е петият прокуратор на Юдея от 26 до 36 година по време на управлението на император Тиберий. Според евангелията именно той (неохотно) произнесъл смъртната присъда на Исус. Историците знаят малко за живота му преди и след годините, прекарани в римската провинция. Фамилията му вероятно го свързва с рода Понтийски. Сигурно е бил заможен и високо образован и е имал добри връзки. Може би е бил офицер, преди да бъде издигнат до длъжността на прокуратор. Службата в Юдея не е била на голяма почит в Римската империя. През годините, прекарани там, Пилат си изградил противоречив образ и си заслужил омразата на народа. Имал много спорове и с евреите, и с лидерите им. Прокураторът в Юдея отговарял пред легата в Сирия, но през първите шест години от управлението на Пилат в Сирия такъв човек нямало. Затова може в онзи период да се е радвал на повече свобода, отколкото през последните няколко години, прекарани в провинцията. Отрядите му служели по-скоро за полиция, отколкото за войска. Едно от задълженията на Пилат било да назначи върховен жрец. През целия му период на управление това бил Каяфа. Според Йосиф Флавий, Пилат бил освободен от длъжността си след избиването на някакви самаряни край планината Гаризим. Легатът на Сирия го пратил в Рим, за да отговаря за това пред императора, но Тиберий умрял преди пристигането му. Не се знае какво е станало с Пилат след това. През следващите няколко века се появили митове и легенди, свързани с него. Много от тях били напълно измислени. Западната християнска църква демонизирала образа на Пилат, представяйки го като страхлив негодник, който убил Исус, за разлика от Източната, която гледала по-благосклонно на него. Някои твърдели, че бил християнски мъченик. Коптската и Етиопската православна църква са го канонизирали за светец. В трудовете Legatio ad Gaium („За посланичеството при Гай“), написан преди 50 година, Bellum Judaicum („Юдейската война“), написан около 75 година, и Antiquitates Iudaicae („Юдейски древности“), написан около 94 година, философът Филон и историкът Йосиф разказват за спорове и насилие между евреите и войниците на Пилат. Игнатий Богоносец също пише за него в посланията си, датирани между 105 и 110 година, а „Анали“, написан от римския историк Тацит между 110 и 120 година, гласи: „(…) Този, от когото иде това име, Христос, бил наказан със смърт, през управлението на Тиберий, чрез прокуратора Понтий Пилат (…)“. По тона, с който го споменава Филон Александрийски в труда си само няколко години след описаните събития, си личи, че при освобождаването му от длъжност прокураторът бил опозорен. По-нататъшната му съдба е продукт на слухове, спекулации и легенди. Някои смятат, че умрял, докато се връщал от Юдея. Други вярват, че бил изпратен в изгнание и после се самоубил. Трети пък твърдят, че си отнел живота в Рим и че хвърлили тялото му в Тибър. Триста години по-късно в труда си „Църковна история“ гръцкият историк Евсевий Кесарийски пише, че Пилат се самоубил през 39 година, защото не могъл да понесе позора от това да бъде извикан обратно в Рим. Въпреки че Евсевий се приема за авторитет, не съществуват писмени източници, които да потвърдят версията му. Нито Йосиф, нито Филон, нито Тацит споменават толкова драматична кончина. По принцип новият император Калигула би поел осъждането на Пилат след смъртта на предшественика си Тиберий. Някои смятат, че наистина го е направил, осъждайки го на смърт. Други твърдят, че изобщо не се е интересувал от простъпките, извършени при управлението на предшественика му. Липсата на писмени източници сочи, че не се е състоял процес срещу Пилат. Толкова сензационно събитие като това един от доверените префекти на Римската империя да бъде изправен пред трибунал, със сигурност би заслужило място в някой труд.

Печатът на Пилат е измислен. Пръстените печати на префектите и висшите държавни чиновници обикновено били изработвани от благородни метали с инкрустиран скъпоценен камък. Използвали ги при направата на малки печати от глина или олово. Монограмът на Пилат е дело на Мариус Ренберг и се основава на няколко неща, сред които идеите на Хокун Ролан от отдела за нумизматична и класическа археология в Културно-историческия музей в Осло.

Подбрадникът представлява ленен плат, покриващ врата, брадичката и бузите на монахините.

Положената хартия е вид ръчно изработена хартия с оребрена структура. Била произвеждана до XIX век, когато, общо взето, била заменена от изтъкана хартия.

Помпей е град, разположен на юг от днешния Неапол. Бил погребан под 4-6 метра пепел при изригването на вулкана Везувий през 79 година. От 12000 жители почти 1200 били намерени сред пепелта. Помпей е популярна туристическа дестинация от 250 години, като руините му и най-вече гипсовите отливки на загиналите хора (показани на снимката) привличат 2-3 милиона туристи на година.