Сребърници — според Библията Юда получил трийсет сребърни монети, за да предаде Исус. Най-различни монети били в обращение в Йерусалим през 33 година, например древногръцките тетрадрахми и римските денарии от периода на управление на Август и Тиберий. Монетата с най-голямото съдържание на сребро била шекелът от Тир, като такива се събирали като данъци за храмове. Един шекел тежал 14 грама и съдържал 96-97% сребро. Археологът Хокун Ролан от отдела за нумизматична и класическа археология в Културно-историческия музей в Осло се е допитал до водещ израелски археолог по въпроса, човек, публикувал много трудове върху откритията, направени в Юдея/Палестина през последните двайсет години. С оглед на малкото писмени свидетелства и тези открития археологът смята, че „трийсетте сребърника“ без съмнение са били финикийски шекели от Тир. През 2021 година уважаваните археолози са единодушни, че най-вероятно става въпрос за тази монета. В днешни времена трийсетте сребърника биха се равнявали на около две хиляди норвежки крони. Това предположение обаче е неточно: реалната тогавашна стойност на монетите се определя от няколко фактора, например обичайната дневна работна заплата и издръжката на живота. Изразът „трийсет сребърника“ препраща към цената на робите в Изход и Книга на пророк Захария от Стария завет:
„Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни“. Изход, 21:32.
„(…) И тъй, те ми претеглиха за заплата тридесет сребърника. И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря — хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря“. Книга на пророк Захария, 11:12,13.
Сун Дзъ (около 544 г. пр.Хр. — около 496 г. пр.Хр.) е китайски военен стратег, написал книгата „Изкуството на войната“.
Тайната стая на Микеланджело представлява помещение с размери 7x2 метра в подземията на Капела Медичи във Флоренция. Художникът се крил в нея в продължение на три месеца по време на обсадата на града между 1529 и 1530 година. Вероятно той е изрисувал стените ѝ.
Тайният архив на Ватикана (на латински
Тацит (Публий/Гай Корнелий Тацит) (около 56 година — около 120 година) е римски сенатор и историк.
Теодицеята е теологичен проблем, който разглежда как е възможно да съществуват зло и страдание в свят, над който властва всемогъщ Бог.
Теорията на струните представлява физичен модел, според който вселената е изградена от съвсем малки вибриращи струни.
Тертулиан (Квинт Септимий Флоренс Тертулиан) (ок. 160 г. — ок. 225 г.) е водещ християнски философ и писател от периода на Раннохристиянската църква. Писмото, написано от Пилат до Тиберий, което споменават Тертулиан и псевдоепиграфът „Делата на Петър и Павел“, най-вероятно е било измислено в края на XI век.
Тесерарият е командир на стража, офицер, в римската войска. Основната му задача била да организира и командва охраната в гарнизона (през нощта).
Тибул (55 г. пр.Хр. — 19 г. пр.Хр.) е римски поет.
Тит Ливий (около 59 г. пр.Хр. — 17 г.) е римски историк, най-известен с монументалния си труд върху историята на Римската империя.
Тит Флавий Веспасиан (39-81) е най-големият син на император Веспасиан и римски император от 79 до 81 година.
Тората са петте старозаветни книги.
Транссубстанциацията представлява религиозното (най-вече католическо) вярване, че хлябът и виното се превръщат в Христовото реално присъствие, т.е. тялото и кръвта му (без да променят външния си вид).
Траян (Марк Улпий Нерва Траян) е римски император от 98 до 117 година.
Тур Хейердал (1914-2002) е зоолог, археолог, етнограф и приключенец, най-известен с пътешествията си със сала „Кон-Тики“ и лодките „Ра“ и „Тигрис“. Двамата с Пер Лилиестрьом са проучвали теорията, че Один всъщност е бил вожд от времето на Великото преселение на народите и че кралството на староскандинавските богове Осгор се намирало в руските територии около Черно море.
Уилям Пърсивал Крозие (1879-1944) е британски журналист, който написал епистоларния роман „Писма на Пилат Понтийски: Написани по време на управлението му на Юдея до приятеля му Сенека в Рим“ (1928). И до днес мнозина смятат, че в тази книга наистина са предадени писмата на прокуратора.