Сребърниците

Юда Искариот бил един от дванайсетте апостоли на Исус и онзи, който го предал. Вероятно бил ковчежникът на апостолите. Представата ни за него е повлияна не само от начина, по който е описан в Библията, ами до голяма степен и от художествените произведения, легендите и народните приказки, появили се по-късно. Теолозите и историците спорят относно значението на името Искариот. Най-простото обяснение е „мъжът от Кариот“, село в Юдея. Други го свързват с радикалната еврейска група сикарии. Трети вярват, че това име — което в такъв случай е получил впоследствие — означава измама и предателство. Според евангелията Юда издал на „главните свещеници и фарисеите“ (Евангелие на Йоан, 18:3. Б.пр.) къде да намерят и заловят Исус. Сред теолозите няма единодушие относно въпроса дали Юда е бил част от Божия план, или е предал Христос по свой избор. В евангелията са изредени различни мотиви за това предателство: Марко и Матей наблягат най-вече на парите, а Лука и Йоан твърдят, че бил обладан от Сатаната.

Фрагмент от Евангелие на Юда

Съвременните теолози отдават постъпката му на възможното му разочарование, предизвикано от съзнанието, че Исус не е онзи, за когото го е мислел. Според евангелията впоследствие се разкаял. Матей твърди, че се обесил, а в Делата на апостолите Лука пише, че тялото му се разпрало и всичките му вътрешности се изсипали. Марко обаче, който е авторът на първото евангелие, изобщо не споменава смъртта му. Там, където теологията и литературата се преплитат, геологът Денис Макдоналд изтъква прилики между библейската представа за Юда и Омировия епос, изпълнен с герои и предатели. Според него евангелията на Марко и Лука и Делата на апостолите обобщават тогавашните литературни архетипи на герои и злодеи. През Средновековието мюсюлманските теолози описвали Юда по-благосклонно от християнските.

„Юдейската война“ — вж. Bellum Judaicum.

Юдея е библейското и римското наименование на региона в южната част на Западния бряг. През 6 година римските страни-клиенти (държава, която е икономически, политически и военно подчинена на или зависима от друга държава. Б.пр.) Юдея, Идумея и Самария станали императорски провинции, управлявани от римски префект. Седалището на префекта било Цезареа Маритима, а на върховния еврейски жрец — Йерусалим. Префектът обикновено посещавал Йерусалим по време на религиозни празници, които можели да прераснат в протести и размирици.

Юпитер е върховният римски бог (и отговаря на Зевс в гръцката митология).

Яхве е едно от многото имена на еврейско християнския бог.

Ab Urbe Condita Libri („От основаването на града“) е книга, в която се разказва за Рим по времето на Античността. Написана е от Тит Ливий между 27 година пр.Хр. и 9 година пр.Хр.

Adversus Haereses („Трактат срещу ересите“) е заглавието на книга, написана от църковния отец Ириней около 180 година. Състои се от пет тома и разглежда проблема за ересите, отделяйки особено внимание на гностицизма. Запазена е в пълен латински превод от около 200 година.

Advocatus diaboli („адвокат на дявола“) е понятие, използвано при канонизацията на католически светци. По време на процесите, провеждани по този въпрос между 1587 и 1983 година, advocatus diaboli трябвало да изреди аргументи против канонизацията на даден човек. Онзи, който защитавал кандидатурата, бил наречен advocatus Dei („адвокат на Бог“).

Aegyptus е латинското наименование на Египет.

Angelus е „ангел“ на латински.

Antiquitates Iudaicae („Юдейски древности“) е исторически труд, написан на гръцки от еврейския историк Йосиф Флавий между 93 и 94 година и състоящ се от двайсет тома. В него се разглеждат религията на евреите и историята им до 73 година. Съдържа (научно оспорими) препратки към Исус.

Apostolicum pascendi(Munus) е була, издадена през 1765 година, в която папа Климент VII защитава преследвания Йезуитски орден.

Beatus означава „блажен“ на латински. Тази дума се използва, за да опише етапа преди канонизацията, чрез която Католическата църква провъзгласява някого за светец.

Bellum Judaicum („Юдейската война“) е труд, написан през 75 година от еврейския историк Йосиф (около 37 година — 100 година).

C14 е радиоактивен изотоп на въглерода, който помага при определянето на възрастта на органични материи (радиовъглеродно датиране по метода на C14).

Cappella dei Principi (Херцогската капела) — вж. Капела Медичи.

Cappelle medicee — вж. Капела Медичи.

Codex — вж. кодекс.

Codex Christianus е измислен кодекс.

Codex Leicester представлява колекция от научни текстове, написани от Леонардо да Винчи. През 1994 година Бил Гейтс я купи за 30802500 щатски долара.