Сърцебиене

Аз съм едва в началото на трийсетте, но поставена пред избора секс или най-новия филм с Хю Грант, честно ви казвам, със сигурност ще ми трябват няколко минутки, за да си помисля…

— Разбира се, че е така — наду тромпета Силвия. — На трийсет и пет изживях първия си вагинален оргазъм. Оттогава става все по-хубаво!

Едно младо мъжле с художествено оформена козя брадичка се загледа с интерес в нас и ни попита какво искаме за пиене.

Към един часа Силвия си тръгна. С козята брадичка под ръка. Целуна ме по устата и каза на сбогуване:

— Слушай, малката, това тук не бива да го търпиш повече. Или си иди у дома, или шибни един по мутрата на Филип.

Пет минути гледах объркана в чашата си с вино.

Виждам се как се засилвам.

Виждам учудената физиономия на Филип и надутата му буза. От ъгълчето на устата му протича тънка струйка кръв.

Виждам се да се усмихвам.

Блъсвам диетичните сандвичи към кокалестата гръд на Бенте Йохансон и казвам:

— Момиче, иди си вкъщи да хапнеш нещо.

След това отново се обръщам към Филип.

Той ме гледа втренчено, без изобщо да разбира какво се случва.

Аз казвам:

— Сладурче, ти си от аристократично потекло и имаш прекрасен задник, но аз съм Амели Кукличката Щурм и заслужавам много повече.

След това се обръщам кръгом на тънките си токчета, махвам с два пръста на тъмнокожия келнер, който изглежда като напълно истински Дензъл Уошингтън, увивам ръцете си около бедрата му и заедно с него излизам бавно навън — не и без да разклатя видимо съблазнителното си дупенце.

Йеееее…

Въздъхвам облекчено.

След това се прибирам вкъщи.

Без да бъда поздравена. Смазана. Но твърдо решена на другата сутрин да възвърна достойнството си.

5:40

Един видимо ядосан кос ме измъква от тъжните ми размисли. От перилото на балкона реди в стакато сърдити ругатни в мрачната утрин, мрънка заради някакви си свои работи.

Аз съм привърженичка на мрънкането. Правя го с удоволствие. Но непрекъснатото мрънкане не е достатъчно да постигнеш каквото искаш.

Шест без двайсет. Знам защо се събудих така рано. Иначе никога не ми се е случвало. Със сигурност не и след такава нощ. Но днес е денят, в който най-после ще направя това, което само заплашвам, че ще извърша.

Сестрички! Колко пъти ви се е случвало да хвърляте чаша по стената, поне във въображението си, и да избоботвате сърдито: „Така повече не може! Няма да ме видиш повече!“ Колко пъти сте посягали към чантичката си с тоалетните принадлежности и към концентрата за възстановяване на кожата на „Кларинс“, след което, блъскайки вратата, сте напускали къщата? Къщата, в която мъжът ви в това време си е налял чаша хубаво червено вино и е пуснал телевизора с мисълта, че в следващите двайсетина минути така и така отново ще цъфнете на вратата?

Колко пъти сте се връщали, защото той не е тръгвал подире ви?

Колко пъти отново сте се опитвали да подхващате разговора, въпреки че сте били напълно убедени, че повече няма какво да си кажете?

Толкова пъти, колкото и самата аз?

Тогава трябва да си основете група за самопомощ на жени, които често заплашват, но никога не действат. Обаче този път без мен. Този път аз ще мина от другата страна и това е напълно сериозно.

Внимателно измъквам от Филип възглавничката си за гушкане. Сантиметър по сантиметър дърпам изпод спящото му тяло моята агнешка кожа. Той премлясква, дърпа енергично към себе си одеялото и грубо се обръща на другата страна. Погледната отзад, косата на тила му прилича на място, където се пренощували стадо кози, които току-що са си тръгнали.

Това ли трябва да е последната мисъл, минала през главата ми, на сбогуване с Филип фон Бюлов?

От мен да мине.

Отивам в кухнята и пускам кафемашината, за която Филип и до днес вярва, че не мога да използвам.

5:42

Мисля, че това, което Филип фон Бюлов харесва у мен, е способността ми да го изненадвам. Е, признавам, че, изненадата снощи не бе никак приятна, но мъж с неговата професия е свикнал да гледа толкова много гадости, че не може лесно да бъде изваден от равновесие.

Филип и партньорът му Юлиус Шмит са най-известните от известните адвокати в Берлин. Филип движи договорите за реклама и голяма част от парите му са дошли от рекламите на Томас Готшалк за бонбоните „Харибо“ и от тези на Щефи Граф за дезодорант с ролка. Мисля, че Филип има нещо общо и с онази реклама, в която Йоханес Б. Кернер12 представя мляко, чиято капачка се отваря надясно. Филип винаги малко се е срамувал заради тази реклама, но според мен е трябвало по-рано да си даде сметка, че при Йоханес Б. винаги излиза нещо такова, от което после човек може да се срамува.

Филип завежда дела и срещу вестници, които са писали неверни неща за клиентите му или защитава богати хора. Напоследък защитава един банкер, срещу когото съседът му завел дело, защото четирите стари дъба, които стояли пред вилата на банкера и препречвали гледката към езерото Шлахтензее, през нощта били отсечени от група косовски албанци. Филип срази бедния човечец.