Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

През януари 1998 г. на „Макуърлд“ в Сан Франциско Джобс излиза на сцената, на която Амелио се е провалил миналата година. Облечен в кожено яке, с брада, той представя новата продуктова стратегия на компанията. За първи път завършва презентацията си с фразата, която ще стане неговата запазена марка: „А, да, и още нещо...“ Този път това „още нещо“ е „Мислете за печалба“. При тези думи публиката избухва в аплодисменти. След две години на ужасни загуби през последното тримесечие „Епъл“ реализира печалба от 45 милиона, а за цялата фискална 1998 г. – 309 милиона долара. Джобс отново е в играта, „Епъл“ също.

ГЛАВА 26

Принципите на дизайна

Студиото на Джобс и Айв

Джони Айв

През септември 1997 г., веднага след като става временен изпълнителен директор, Джобс свиква среща с ръководителите на отдели, за да им повдигне духа. Сред присъстващите е един пламенен и чувствителен трийсетгодишен британец, ръководител на дизайнерския екип на компанията. Джонатан Айв, познат на всички като „Джони“, по онова време се кани да напусне. Омръзнала му е политиката на компанията, целяща максимални приходи, но не и оптимизация на дизайна на продуктите. Речта на Джобс го подтиква да размисли.

– Много ясно си спомням как Стив заяви, че целта ни е не само да печелим пари, а и да правим страхотни продукти – казва Айв. – Решенията, които взимаше на базата на тази философия, са напълно различни от онези, които до момента се взимаха в „Епъл“.

Скоро между Айв и Джобс се създава силна връзка, която по-късно ще ги превърне в „най-великия тандем в сферата на промишления дизайн“ за тяхната епоха.

Айв израства в Чингфорд, район в североизточната част на Лондон. Баща му изработва изделия от сребро и преподава в местния колеж.

– Той е невероятен в занаята си – смята Айв. – Подаръкът ми за Коледа бе един ден в ателието му в университета по време на коледната ваканция, когато там нямаше никого. Показваше ми разни неща и ми помагаше да изработя онова, за което си бях мечтал.

Единственото условие на баща му е Джони да нарисува на ръка проекта за онова, което ще правят.

– Винаги съм разбирал красотата на ръчно изработените предмети. Осъзнах, че най-важни всъщност са вниманието и мисълта, вложени в тях. Нещото, което искрено ненавиждам, е немарливо или небрежно направен продукт.

Айв постъпва в Политехническия университет в Нюкасъл. През свободното си време и летните ваканции работи в консултантска фирма по дизайн. Едно от творенията му е химикалка с малко топче на върха, което може да се върти и създава игриво настроение и емоционална привързаност на собственика към химикалката. За дипломната си работа пък проектира микрофон и слушалка от бяла пластмаса, които улесняват общуването с деца с увреден слух. По онова време апартаментът му е пълен с макети от пяна за моделиране, които изработва с цел усъвършенстване на дизайна. Други негови проекта са банкомат и телефон с извита форма, които печелят награди от Кралското общество на изкуствата. За разлика от някои дизайнери той не просто прави красиви скици, а обръща внимание и на механиката, технологията и инженерната страна на проекта. В колежа, когато работи върху един компютър „Макинтош“, той получава прозрение:

– Открих този компютър и почувствах, че имам някаква връзка с хората, които го произвеждат – спомня си Айв. – Изведнъж проумях какво представлява истинската компания – или поне каква би трябвало да бъде.

След като се дипломира, Айв участва в създаването на дизайнерската фирма „Танджерин“ в Лондон, която по-късно спечелва договор за консултантски услуги с „Епъл“. През 1992 г. се премества в Купертино, където постъпва в дизайнерския отдел на „Епъл“. През 1996 г. оглавява отдела (това се случва една година преди завръщането на Джобс), но не се чувства щастлив. Амелио не цени особено дизайна.

– Липсваше усещането, че се обръща внимание на детайлите и самия продукт, защото се опитвахме да изкараме възможно най-много пари от него – казва Айв. – От нас, дизайнерите, се искаше само модел на външния вид на нещото, което след това инженерите изработваха по възможно най-евтиния начин. Канех се да напусна.

След като Джобс поема юздите и изнася речта си, Айв решава да поостане още малко. Първоначално Джобс си търси външен дизайнер на световно ниво. Разговаря с Ричард Сапър, дизайнера на ThinkPad на IBM, както и с Джорджето Джуджаро, чиято заслуга са „Ферари“ 250 и „Мазерати Гибли“. После обаче предприема обиколка в дизайнерското студио на „Епъл“ и се свързва с непринудения, сърдечен и добросъвестен Айв.

– Обсъдихме различните подходи към формите и материалите – спомня си Айв. – Бяхме настроени на една и съща вълна. Внезапно осъзнах защо обичам тази компания.

В началото Айв работи под ръководството на Джон Рубинщайн, когото Джобс е поставил начело на хардуерния отдел, но после между него и Джобс възниква пряка и необикновено силна връзка. Двамата започват редовно да обядват заедно, а Джобс приключва почти всеки работен ден в студиото на Айв, където двамата разговарят за какво ли не.