Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Беше трудно, наистина трудно, най-тежкият период от живота ми. Имах семейство и малки деца. Имах „Пиксар“. Отивах на работа в седем сутринта и когато в девет вечерта се приберях вкъщи, децата вече си бяха легнали. Толкова бях изтощен, че буквално не можех да говоря. Не можех да говоря и с Лорийн. Можех единствено да погледам телевизия около половин час и да вегетирам. Този начин на живот за малко да ме убие. Непрекъснато пътувах между „Епъл“ и „Пиксар“ и в бъбреците ми се образуваха камъни. Отивах бързо в болницата, където ми биеха инжекция болкоуспокояващо в задника и накрая ми минаваше.

Въпреки убийствения график, колкото повече Джобс се потапя в проблемите на „Епъл“, толкова повече осъзнава, че няма да може да си тръгне оттам. Когато през октомври 1997 г. по време на едно компютърно изложение питат Майкъл Дел как би постъпил, ако е на мястото на Джобс и трябва да поеме ръководството на „Епъл“, той отговаря:

– Щях да затворя компанията и да върна парите на акционерите.

Джобс веднага изпраща имейл на Дел. В него пише: „От един изпълнителен директор се очаква да прояви класа. Явно ти не споделяш това мнение.“ Джобс обича да подклажда съперничество между останалите, като по този начин сплотява екипа си. По-рано го прави с IBM и „Майкрософт“, а сега – с „Дел“. Tой свиква мениджърите на компанията, за да обсъдят създаването на система за производство и дистрибуция, при която даден продукт се произвежда едва когато някой заяви поръчка за него (Build to Order). Зад гърба на Джобс стои един огромен портрет на Майкъл Дел с нарисувана мишена върху лицето му. „По петите ти сме, приятелче“ – казва той.

Един от основните му стремежи е да създаде компания, която да устои на времето. Когато на дванайсетгодишна възраст работи лятото в „Хюлет-Пакард“, той научава, че една добре ръководена компания може да създаде много повече иновативни продукти, отколкото индивидуалния творец.

– Осъзнах, че понякога най-добрата иновация е самата компания и начинът, по който се управлява – споделя той. – Цялата идея за това, как се изгражда компания е много интересна. Когато получих възможността да се върна в „Епъл“, разбрах, че без компанията съм безполезен. Затова реших да остана и да я изградя отново.

Унищожаване на клонингите

Един от най-големите дебати относно „Епъл“ е дали компанията не е трябвало да предостави своята операционна система за ползване от другите производители на компютри – така както „Майкрософт“ прави с Windows. Возняк подкрепя този подход от самото начало.

– Ние имахме най-прекрасната операционна система – казва той, – но за да я получиш, трябваше да си купиш и нашия хардуер на двойна цена. Беше грешка. Трябваше просто да калкулираме подходяща цена и да я предоставим на другите срещу лицензионна такса.

Алън Кей, звездата на „Ксерокс ПАРК“, който идва в „Епъл“ през 1984 г., също се бори за това да дадат право на други производители на компютри да използват Mac OS.

– Хората, които създават софтуер, винаги са „за“ различни платформи, защото искат продуктът им да бъде използван от всякакви компютри – спомня си той. – А това беше огромна битка, може би най-значителната, която загубих в „Епъл“.

Бил Гейтс, който натрупва огромно състояние от това, че създава Windows така, че да може да се използва на други компютри, подканва „Епъл“ да направят същото през 1985 г., точно когато Джобс напуска компанията. Гейтс вярва, че дори „Епъл“ да отнеме част от клиентите на неговата операционна система, компанията му ще спечели пари, като създава версии на приложения като Word и Exel за потребителите на „Макинтош“ и неговите клонинги.

– Опитах всичко, за да ги накарам да предоставят правата върху операционната си система – спомня си Гейтс.

Той изпраща официално писмо до Скъли, в което излага позицията си. „Индустрията е достигнала до такава точка, че вече е невъзможно „Епъл“ да създаде стандарт от своята иновативна технология без поддръжката и авторитета на други производители на персонални компютри“ – обосновава се той. – „Епъл“ трябва да лицензира технологията на „Макинтош“ за три до пет значими производителя и да разработи Mac Compatibles.“

Гейтс не получава отговор, затова пише второ писмо, в което предлага компании, които биха могли да клонират „Мак“, и добавя: „Искам да ви помогна с лицензирането по всякакъв възможен начин. Моля, обадете ми се.“