Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Наистина ми се доревава, като се сетя. Беше ясно, че Лий много обича „Епъл“. Той е най-добрият в рекламния бизнес. Не беше участвал в конкурс повече от десет години и въпреки това дойде при нас и направи презентация, в която вложи цялото се сърце, защото обичаше „Епъл“ не по-малко от нас. Той и екипът му бяха измислили брилянтното „Мисли различно“. Идеята беше поне десет пъти по-добра от това, което другите агенции предложиха. И сега ми се доревава, като си спомня колко много означавахме ние за Лий и колко блестяща беше идеята му „Мисли различно“. От време на време се сблъсквам с нещо истинско и чисто – чист дух и истинска любов – и тогава винаги плача. Нещо ме грабва, завладява ме. Тогава беше един от онези редки моменти. Натъкнах се на една чистота, която никога няма да забравя. Плаках в кабинета си, докато той ми показваше идеята си, и винаги, когато си спомня, отново ми идва да се разплача.

Джобс и Клоу са съгласни по въпроса, че „Епъл“ е една от най-великите марки в света, може би сред петте най-силни що се отнася до емоционалното въздействие, но трябва да се напомни на хората какво я прави различна. Двамата искат кампания, която да рекламира марката, а не само отделни нейни продукти. Тя е създадена, за да прослави не онова, което компютрите могат да правят, а това, което творческите личности могат да правят с тях.

– Тук не ставаше въпрос за скоростта на процесора или за паметта – спомня си Джобс. – Тук ставаше въпрос за творчество.

Кампанията е насочена не само към потенциалните клиенти, но и към служителите на „Епъл“.

– Ние в „Епъл“ сме забравили кои сме. Един от начините да си спомниш кой си е да си спомниш кои са героите ти. Това беше генезисът на тази кампания.

Клоу и екипът му използват различни подходи, които прославят „лудите“ и „Мисли различно“. Правят едно видео с песента на Сийл „Луд“ (Никога няма да оцелеем, ако не сме малко луди...), но не успяват да получат правата върху нея. След това създават и други версии, в които използват запис на Робърт Фрост, който чете „Пътят, по който не поех“, и речите на Робин Уилямс от филма „Обществото на мъртвите поети“. Най-накрая решават, че трябва да напишат свой собствен текст и нахвърлят „Наздраве за лудите“.

Както обикновено, Джобс е много взискателен. Когато хората от екипа на Клоу идват при него, за да му покажат една от версиите на текста, той се нахвърля върху младия автор:

– Това е пълен боклук! – разкрещява се той.

Младият автор се среща с Джобс за първи път и направо онемява. Той никога повече не се появява. Но тези, които могат да се възпротивят на Джобс, включително Клоу и хората от екипа му Кен Сегал и Крейг Танимото, започват да работят с него и създават музикална поема, която той харесва. Оригиналната й версия от шейсет и шест секунди звучи така:

Наздраве за лудите. За аутсайдерите. За бунтарите. За размирниците. За кръглите пирони в квадратните дупки. За тези, които виждат нещата различно. Те не обичат правилата. Те не изпитват уважение към статуквото. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш. Но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш. Защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред. За някои те може да са луди, но за нас са гении. Защото хората, които са достатъчно луди да си мислят, че могат да променят света, са тези, които наистина могат да го променят.