Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Двете компании воюват от десетилетие, най-вече заради авторски права и патенти, но основното несъгласие е по въпроса дали „Майкрософт“ е откраднал външния вид на графичния интерфейс на „Епъл“. През 1985 г., точно когато „Епъл“ освобождава Джобс, Джон Скъли подписва пораженческа сделка – „Майкрософт“ има право да лицензира Apple GUI за Windows 1.0, a в замяна ще предостави Excel ексклузивно на „Мак“ за две години. През 1988 г., след като „Майкрософт“ пуска Windows 2.0, „Епъл“ завежда съдебно дело. Скъли настоява, че сделката от 1985 г. не се отнася за Windows 2.0 и че по-нататъшните подобрения на Windows (като например копирането на трика на Бил Аткинсън за припокриващите се прозорци) прави посегателството още по-грубо. През 1997 г. „Епъл“ губи делото, но във въздуха още витае заплахата от нови съдебни процеси. Освен това по време на управлението на президента Клинтън Министерството на правосъдието започва голям процес срещу „Майкрософт“ заради положението му на монополист. Джобс кани прокурора Джоел Клайн в Пало Алто. Докато двамата пият кафе, Джобс му казва, че не е необходимо да се стигне до някакво историческо решение. Важното е само вниманието на „Майкрософт“ да е ангажирано с процеса. Това, обяснява Джобс, би дало на „Епъл“ възможност да излязат победители от финалния спринт и да започне да предлага конкурентноспособни продукти.

При управлението на Амелио конфронтацията добива опасни размери. „Майкрософт“ отказва да създава Word и Excel за бъдещите операционни системи на „Макинтош“, което може да доведе до крах на „Епъл“. В защита на Бил Гейтс трябва да кажем, че той не прави това от чиста отмъстителност. Разбираемо е, че не иска да поеме ангажимента да работи за бъдещата операционна система на „Макинтош“, след като никой, дори и непрекъснато сменящото се ръководство на „Епъл“, не знае каква точно ще бъде тя. Веднага след като „Епъл“ закупува NeXT, Амелио и Джобс посещават „Майкрософт“, но на Гейтс му е трудно да разбере кой от двамата управлява компанията. Няколко дни след това той неофициално се обажда на Джобс.

– Какво, по дяволите, става, да не очаквате програмите ми да работят на операционната система на NeXT? – пита Гейтс.

Гейтс си спомня, че Джобс се опитва да остроумничи по отношение на Гил и намеква, че ситуацията скоро ще се изясни.

Когато отстраняват Амелио и проблемът с управлението е частично решен, един от първите хора, на които Джобс се обажда, е Гейтс:

– Обадих се на Бил и му казах: „Ще променя нещата.“ Бил винаги е имал слабост към „Епъл“. Ние го вкарахме в бизнеса със софтуер приложения. Първите програми на „Майкрософт“ са Excel и Word за „Мак“. Затова му се обадих и му казах: „Имам нужда от помощта ти.“ „Майкрософт“ не зачиташе патентите на „Епъл“ и аз го предупредих: „Ако продължаваме да се съдим, след няколко години ще спечелим делото за патента и това ще ви струва 1 милиард долара. Това го знаеш не по-зле от мен. Но „Епъл“ няма да оцелее толкова дълго при подобна война, затова дай да измислим как да решим проблема веднага. Единственото, от което имам нужда, е „Майкрософт“ да продължи да прави програми за „Мак“ и да инвестира в „Епъл“, за да сме сигурни, че ще работи за успеха на компанията.“

Когато преразказах на Гейтс думите на Джобс, той се съгласи, че е било точно така.

– Някои от моите хора обичаха да работят за „Мак“, а и ние харесвахме този компютър – спомня си Гейтс.

Цели шест месеца той е преговарял с Амелио и офертите стават все по-дълги и объркани.

– След това идва Стив и казва: „Виж какво, тази сделка става прекалено сложна. Искам една съвсем проста сделка. Искам от теб твърд ангажимент и инвестиция.“ И сделката беше готова само за четири седмици.

Гейтс и финансовият му директор Грег Мафей заминават за Пало Алто, за да изработят рамката на сделката, а следващата неделя Мафей отива сам, за да уточни детайлите. Когато влиза в къщата на Джобс, Стив грабва две бутилки вода от хладилника и тръгват на разходка из улиците на града. И двамата са обути в къси панталони, а Джобс ходи бос. Сядат пред една баптистка църква и Джобс минава директно на въпроса.

– Има две неща, които ни интересуват – казва той. – Твърд ангажимент да създадете софтуер за „Мак“ и инвестиция.

Въпреки че преговорите протичат бързо, последните подробности са уточнени няколко часа преди речта на Джобс в Бостън. Той репетира, когато мобилният му телефон иззвънява.

– Здрасти, Бил – казва той и думите му проехтяват в просторната стара зала.

След това отива в един ъгъл и започва да говори тихо, така че останалите да не го чуят. Разговорът продължава един час. Накрая са разрешени и последните проблеми по сделката.

– Бил, благодаря ти, че подкрепяш компанията – заявява Джобс, докато стои клекнал по къси панталони. – Мисля, че благодарение на нея светът е едно по-хубаво място.