Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Джобс може да бъде много рязък и студен, особено към хората, които са го ядосали, но също и дълбоко сантиментален към своите съмишленици от началото на кариерата му. В тази привилегирована категория, разбира се, попада Возняк, макар че по-късно пътищата им се разделят, Анди Херцфелд и някои други от екипа, създал „Макинтош“. В крайна сметка в тази категория влиза и Майк Марккула.

– Чувствах се жестоко предаден от него, но той ми беше като баща и аз винаги съм го обичал – споделя по-късно Джобс.

Затова, когато трябва да поиска оставката на Марккула, Джобс отива в огромната му къща в Удсайд Хилс и му я иска лично.

Както обикновено, Джобс го кани да се поразходят и двамата тръгват из гората от секвои.

– Каза ми, че иска нов борд на директорите, за да започне всичко отначало – разказва Марккула. – Безпокоеше се, че може да не приема новината добре, и изпита огромно облекчение, че не стана така.

През останалото време двамата обсъждат къде „Епъл“ трябва да съсредоточи усилията си в бъдеще. Амбициите на Джобс са да създаде устойчива компания, която да оцелее, и пита Марккула каква според него е формулата за това. Марккула отговаря, че стабилните компании умеят да се преобразяват. Например „Хюлет-Пакард“ е правила това няколко пъти: започнала е като компания за инструменти, след това е произвеждала калкулатори, а после компютри.

– „Майкрософт“ извади „Епъл“ от бизнеса с персонални компютри – казва Марккула. – Ти трябва да промениш облика на компанията и тя да започне да се занимава с други потребителски стоки или устройства. Трябва да си като пеперудата, която преживява метаморфоза.

Джобс мълчи, но е съгласен с всичко, казано от Марккула.

В края на юли бордът на директорите се събира, за да ратифицира оттеглянето си. Улард, който е толкова любезен, колкото Джобс е раздразнителен, остава леко смутен, когато Стив се появява по дънки и маратонки. Притеснява се да не би да започне да ругае ветераните, че са прецакали работата, но Джобс казва мило „здравейте“ и заедно се захващат за работа. Първо гласуват и приемат оставките на всички, след това избират Джобс за член на борда и упълномощават него и Улард да изберат новите членове.

Никой не остава изненадан, че първият поканен е Лари Елисън. Той казва, че с удоволствие приема, но мрази да ходи по събрания. Джобс отговаря, че няма нищо против да присъства само на половината от тях. (След време Елисън започва да присъства само на една трета от събранията. Джобс взима една негова снимка, публикувана на корицата на „Бизнесуийк“, уголемява я, залепва я върху картон и я поставя на стола му.)

Джобс кани и Бил Кембъл, който е директор на маркетинга в началото на 80-те години, а по време на конфликта между Скъли и Джобс застава някъде по средата. В крайна сметка Кембъл подкрепя Скъли, но после го намразва дотолкова, че Джобс му прощава. Двамата често излизат на разходка.

– Седяхме в задния двор на къщата му – спомня си Кембъл, който също живее в Пало Алто, само на пет преки от дома на Джобс. – Той ми каза, че се връща в „Епъл“ и иска да стана член на борда. А аз му отговорих: „По дяволите, разбира се, че ще стана.“

Кембъл е бил треньор по футбол в Колумбийския университет и според Джобс най-големият му талант се състои в това „да накара второразредните играчи да се представят като истински звезди“. В „Епъл“, уверява го Джобс, той ще работи само с най-добрите играчи.

Улард помага да привлекат за член на борда Джери Йорк, някогашен финансов директор на „Крайслер“, а след това и на IBM. Обсъждат се и други имена, включително това на Мег Уитмън, която в този момент се занимава със стратегическо планиране в „Дисни“. Джобс обаче го отхвърля. С течение на годините той кани за членове на борда изявени лидери, сред които Ал Гор, Ерик Шмит от „Гугъл“, Арт Левинсън от „Дженентек“, Мики Дрекслер от „Гап“ и Андреа Ланг от „Ейвон“. Преди това обаче той се убеждава, че ще му бъдат лоялни, дори прекалено лоялни. Въпреки че са хора с високо обществено положение, понякога те изпитват страхопочитание и дори боязън в присъствието на Джобс и се стремят да му угодят.

В един момент той кани за член на борда Артър Левит, бивш председател на Комисията по ценни книжа. Левит, който е купил първия си „Макинтош“ през 1984 г. и с гордост заявява, че е „пристрастен“ към компютрите на „Епъл“, е очарован от предложението. Отива развълнуван в Купертино и там разговаря с Джобс за ролята, която ще играе. Но Джобс вече е прочел една реч на Левит върху управлението на компютърните фирми, в която той заявява, че бордът на директорите трябва да бъде силен и независим. Джобс се обажда по телефона и оттегля поканата си.

– Артър, мисля, че няма да се чувстваш добре в този борд, и е по-разумно да не те каним. Честно казано, някои от нещата, които казваш, може да важат за отделни компании, но не и за „Епъл“ – казал Джобс според Левит.

По-късно Левит пише: „Бях съкрушен... Беше съвсем ясно, че членовете на борда на „Епъл“ не са подбрани така, че да действат независимо от изпълнителния директор.“

Завърналият се герой

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное