Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Тогава защо се колебае да поеме властта в „Епъл“? Въпреки всичките си капризи и неутолимо желание да контролира нещата Джобс действа предпазливо, когато не се чувства сигурен в нещо. Той винаги се стреми към най-доброто и не му е лесно да се задоволи с нещо по-малко от това. Не обича сложните ситуации, нито е готов да прави компромиси. Това важи не само за продуктите, които създава, дизайна и обзавеждането на дома му, а и за поемането на лични ангажименти. Ако е напълно сигурен, че постъпва правилно, тогава нищо не може да го спре. Но ако има някакви съмнения, се отдръпва и избягва да мисли за неща, които не са такива, каквито ги иска. Точно това се случва, когато Амелио го пита каква роля иска да играе в компанията. В такива случаи Джобс предпочита да замълчи и да се прави, че не забелязва ситуациите, които му създават дискомфорт.

Това отношение отчасти се дължи на склонността му да вижда света „двоично“. Хората са или герои, или глупаци, продуктите са или удивителни, или скапани. При него няма средно положение. Затова се чувства в безизходица, когато нещата са по-сложни, по-нюансирани: да се ожени, да избере най-подходящия диван, да се ангажира с управлението на компанията. Не иска да се захване с нещо, обречено на провал.

– Мисля, че Стив искаше да прецени дали „Епъл“ може да бъде спасена – казва Фред Андерсън.

Улард и бордът на директорите решават да уволнят Амелио, въпреки че Джобс още не е съобщил доколко активна ще бъде ролята му на консултант. Амелио точно се кани да отиде на пикник с жена си, децата и внуците, когато Улард му се обажда от Лондон.

– Трябва да се оттеглиш – заявява му Улард.

Амелио му отговаря, че моментът не е подходящ да обсъждат темата, но Улард настоява:

– Ще обявим официално, че назначаваме друг на твоето място.

Амелио се възпротивява:

– Ед, не си ли спомняш как казах на борда, че ще ми трябват най-малко три години, за да се изправи компанията на крака? – пита той. – Минало е по-малко от половината време.

– Позицията на борда е, че няма какво да дискутираме повече – отвръща Улард.

Амелио го пита кой знае за това решение и Улард му казва истината – останалите членове на борда плюс Джобс.

– Стив е един от хората, с които разговаряхме за това – казва Улард. – Според него ти си прекрасен човек, но не знаеш много за компютърната индустрия.

– Защо, по дяволите, Стив е участвал във взимането на това решение? – пита ядосано Амелио.

Улард не отстъпва и Амелио отива на семейния пикник, след което съобщава новината на съпругата си.

Джобс проявява странна смесица от чепатост и желание да го харесват. В повечето случаи изобщо не се интересува от мнението на хората за него; може да „отреже“ някого и повече да не му проговори. Но понякога той изпитва нужда да обясни действията си. Така същата вечер Амелио остава безкрайно изненадан, когато Джобс му се обажда по телефона.

– Здрасти, Гил. Искам само да ти кажа, че днес разговарях с Ед за станалото и наистина много съжалявам – казва той. – Държа да знаеш, че нямам нищо общо с това развитие на нещата; решението взе бордът, но те се обърнаха към мен за съвет.

Той уверява Амелио, че го уважава, защото е „най-честният човек, когото познава“, и му дава съвет, без той да го е искал:

– Вземи си шест месеца почивка – казва му Джобс. – Когато ме изхвърлиха от „Епъл“, аз веднага се залових за работа и след това съжалявах.

Той уверява Амелио, че винаги ще е готов да го изслуша и да му даде съвет.

Амелио е силно изненадан, но успява да измърмори няколко думи на благодарност. Обръща се към жена си и й предава казаното от Джобс.

– В известен смисъл още го харесвам, но му нямам никакво доверие – казва й той.

– Толкова много се възхищавах на Стив – отвръща тя, – а сега се чувствам като пълна глупачка.

– Далеч не си единствената – отговаря съпругът й.

Стив Возняк, който също е неофициален консултант на компанията, остава очарован от новината за завръщането на Джобс. (Той умее да прощава.)

– Точно от това имаме нужда – казва той, – защото каквото и мислят хората за Стив, той единствен знае как да върне магията.

Нито пък остава изненадан от победата на Джобс над Амелио. Малко по-късно той казва пред списание „Уайърд“:

– Един ден Гил Амелио срещнал Стив Джобс и край на играта.

В понеделник всички висшестоящи служители на „Епъл“ са извикани в залата. Амелио влиза, привидно спокоен и сигурен в себе си.

– Със съжаление трябва да ви съобщя, че дойде моментът, в който пътищата ни се разделят – казва той.

След него говори Фред Андерсън, който се е съгласил временно да поеме длъжността изпълнителен директор, но дава ясно да се разбере, че ще бъде направляван от Джобс. И тогава, точно дванайсет години след празничния уикенд на 4 юли, когато слиза от власт, Джобс се връща на сцената на „Епъл“.

Веднага става ясно, че независимо дали го признава публично (или дори пред себе си), Джобс ще поеме контрол над компанията, а няма да бъде просто консултант. Още първия ден той се заема да вдъхне живот на любимата си компания.

– Добре, кажете ми какво не й е наред на тази компания? – пита Джобс.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное