Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Фред беше този, който ми съобщи, че парите намаляват, хората напускат и някои основни играчи възнамеряват да ги последват – казва Улард. – Даде ми съвсем ясно да разбера, че корабът потъва, и той самият мисли да го напусне в най-скоро време.

Това още повече засилва тревогите му, започнали с неадекватното поведение на Амелио по време на събранието на акционерите.

През юни, по време на сесия на борда, Улард използва отсъствието на Амелио, за да обясни какви са според него шансовете на компанията.

– Ако Гил остане главен изпълнителен директор, шансът да избегнем фалит е около 10 % – казва той. – Ако го уволним и успеем да убедим Стив да поеме поста, шансът ни да оцелеем е около 60 %. Ако уволним Гил, а Стив не поеме поста му и се наложи да търсим нов изпълнителен директор, шансът ни за оцеляване е около 40 %.

Бордът му възлага задачата да покани Джобс да се върне на поста.

Улард и съпругата му заминават за Лондон, за да гледат шампионата по тенис в Уимбълдън. През деня той гледа мачовете, а вечерите прекарва в хотела, разговаряйки по телефона с различни хора в Америка. Натрупаната телефонна сметка е 2000 долара.

Първо се обажда на Джобс. Казва му, че бордът има намерение да уволни Амелио и да назначи него за изпълнителен директор. До този момент Джобс жестоко е осмивал Амелио и се е опитвал да наложи собствените си планове за бъдещето на „Епъл“. Но сега, когато идва моментът да приеме наградата, той е преднамерено скромен.

– Ще направя всичко, за да помогна – обещава Джобс.

– В ролята на главен изпълнителен директор ли? – пита Улард.

– Не – отговаря Джобс.

Улард настоява той да поеме длъжността поне временно, но Джобс отново играе пас:

– Ще бъда консултант. При това без възнаграждение.

Съгласява се да стане член на борда на директорите – нещо, за което си мечтае от доста време – но не и председател на борда.

– Това е, което мога да ви предложа в момента – заявява той.

За да опровергае появилите се слухове, той изпраща имейл на екипа си от „Пиксар“, в който ги уверява, че няма да ги изостави.

– Преди три седмици ми се обадиха от борда на директорите на „Епъл“ и ме помолиха да стана техен главен изпълнителен директор – пише той. – Отказах им. След това ме помолиха да стана председател на борда и аз отново отказах. Затова не се притеснявайте – това са само празни приказки. Нямам намерение да напускам „Пиксар“. Не можете да се отървете от мен.

Защо Джобс не поема юздите в свои ръце? Защо не иска да заеме позицията, към която се стреми цели две десетилетия? Зададох му тези въпроси и ето какво ми отговори той:

Точно тогава „Пиксар“ стана акционерно дружество и аз се чувствах много добре като негов изпълнителен директор. Не съм чувал някой друг да е изпълнявал тази длъжност едновременно в две акционерни дружества, не знаех дори дали е законно. Не бях много наясно какво искам да правя. Искаше ми се да отделям повече време за семейството си. Разкъсвах се между тези неща. Знаех, че „Епъл“ е в ужасно състояние, затова се запитах: „Искам ли наистина да се откажа от прекрасния живот, който водя в момента? Какво ще си помислят акционерите на „Пиксар“?“ Разговарях с хора, чието мнение уважавах. Най-накрая, една ранна неделна сутрин се обадих на Анди Гроув. Тръгнах да му излагам аргументите „за“ и „против“, но той ме прекъсна по средата и ми каза: „Стив, пет пари не давам за „Епъл“. Бях изумен. В този момент осъзнах колко много означава „Епъл“ за мен. Аз бях създал тази компания и тя правеше света по-добър. Затова реших да се върна временно и да им помогна да намерят нов изпълнителен директор.

Твърдението, че иска да прекарва повече време със семейството си, не прозвучава особено убедително. Той никога нямаше да бъде избран за Баща на годината, дори да имаше цялото свободно време на света. Вярно е, че започва да обръща по-голямо внимание на децата си, особено на Рийд, но той е фокусиран преди всичко върху работата си. Към двете си дъщери се държи доста дистанцирано, отново не е в добри отношения с Лиса и е доста чепат като съпруг.