Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Оказва се, че Рубинщайн иска. Той се прибира навреме за „Макуърлд“ и става свидетел на провала на Амелио. Положението е по-трагично, отколкото е очаквал. По време на събранията той и Джобс си разменят многозначителни погледи: сякаш са се озовали в психиатрична клиника, където хората говорят пълни нелепости, а Амелио седи в края на масата и гледа като в ступор.

Джобс не идва в офиса много често, но непрекъснато говори с Амелио по телефона. След като вече е спокоен, че Теванян, Рубинщайн и другите му доверени хора са заели отговорните позиции, той насочва вниманието си към продуктите, които произвежда „Епъл“. Един от тези, които най-много го дразнят, е „Нютон“. Това е дигитално устройство, за което се предполага да разчита ръкопис. Продуктът не е чак толкова лош, колкото се твърди в едно комедийно шоу, но Джобс направо го мрази. Той никак не одобрява идеята за писалка, с която да се пише на екрана.

– Господ ни е дал десет „писалки“ – казва той и размахва десетте си пръста. – Хайде да не създаваме още една.

Освен това в неговите очи „Нютон“ е любимият проект и най-значимата иновация, въведена от Скъли. Сам по себе си този факт обрича изобретението.

– Трябва да разкараш „Нютон“ – казва той един ден по телефона на Амелио.

Това предложение идва като гръм от ясно небе и Амелио се противопоставя:

– Какво значи да го разкарам? – възразява той. – Стив, имаш ли представа колко скъпо ще ни излезе това?

– Зачеркни го, отпиши го, разкарай го – настоява Джобс. – Няма значение колко ще струва. Хората ще са ти благодарни, ако ги отървеш от него.

– Проучих внимателно проекта и мисля, че ще ни донесе много пари – заявява Амелио. – Не съм съгласен да се откажем от него.

През май обаче той оповестява намеренията си да затвори отдела, разработващ „Нютон“. Така започва годината, в която Амелио стъпка по стъпка се приближава към професионалната си гибел.

Теванян и Рубинщайн често посещават Джобс в дома му, за да го държат в течение, и много скоро цялата Силициева долина знае, че той се опитва да измъкне контрола от ръцете на Амелио. Тук не става въпрос толкова за някаква макавелианска борба за власт, а за това, че Джобс си е Джобс. Характерът му е такъв, че той непременно иска да държи всичко под контрол. През декември, когато се съобщава за връщането на Джобс в „Епъл“, Луиз Кехоу, журналистка от „Файненшъл Таймс“, интервюира Амелио и Джобс и се досеща какво ще стане по-късно.

– Господин Джобс е задкулисният лидер на „Епъл“ – пише тя още в края на февруари. – Говори се, че той взима решенията кои клонове на „Епъл“ да бъдат закрити. Господин Джобс настойчиво е приканил част от бившите си колеги да се върнат в компанията, давайки им да разберат, че възнамерява скоро да вземе властта. Според един от доверениците му Джобс смята, че Амелио и неговите хора няма да успеят да съживят „Епъл“, и е твърдо решен да ги замени с други, за да може „неговата компания“ да оцелее.

Същия месец, по време на годишното събрание на акционерите Амелио е принуден да се изправи пред тях и да обясни защо през последната четвърт на 1996 г. има 30 % спад на продажбите в сравнение с предходната година. Акционерите един след друг застават пред микрофона и изразяват недоволството си. Амелио, изглежда, не съзнава провала, който е претърпял на това събрание. „Презентацията ми бе смятана за една от най-добрите, които някога съм правил“, пише той по-късно. Но Ед Улард, бившият главен изпълнителен директор на „Дюпон“, който сега е председател на борда на директорите в „Епъл“, е направо ужасен.

– Това е истинска катастрофа – прошепва съпругата му по време на представянето.

Улард е напълно съгласен с нея.

– Гил пристигна облечен много елегантно, но изглеждаше и говореше изключително глупаво – спомня си той. – Не можеше да отговори на въпросите, не знаеше какво приказва и не вдъхваше никакво доверие.

Улард взима телефона и се обажда на Джобс, с когото не се познава. Кани го да отиде в Делауеър, за да говори с изпълнителните директори на „Дюпон“. Джобс отказва.

– Поканата беше само повод, за да поговоря с него за Гил – спомня си Улард.

Той насочва разговора в тази посока и директно пита Джобс какво мисли за Амелио. Според Улард Джобс се държал доста предпазливо и казал, че Амелио не е много подходящ за позицията, която заема.

По собствените си спомени Джобс е бил доста по-прям: