Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Помислих си, че или трябва да му кажа истината, че Гил е глупак, или да си замълча. Той е член на борда на „Епъл“ и мой дълг е да му кажа какво мисля. От друга страна, ако го направех, той можеше да го сподели с Гил. Тогава Гил вече нямаше да се вслушва в мнението ми и щеше да прецака хората, които дойдоха с мен в „Епъл“. Всичко това ми мина през ума за по-малко от трийсет секунди. Накрая реших, че съм длъжен да му кажа истината. Съдбата на „Епъл“ бе много важна за мен. Затова не се въздържах и му казах, че Гил е най-лошият изпълнителен директор, когото съм виждал, че ако човек се нуждаеше от разрешително, за да стане изпълнителен директор, той нямаше да го получи. След това затворих телефона и си помислих, че съм направил голяма глупост.

През пролетта на същата година Лари Елисън среща Амелио на едно празненство и го запознава с журналистката Джина Смит, която го пита какво е състоянието на „Епъл“.

– Знаеш ли, Джина, „Епъл“ е като един кораб – отвръща Амелио. – Корабът е натоварен с безценни съкровища, но в него има пробойна. И сега моята задача е да накарам всички да гребат в една и съща посока.

Този отговор озадачава Джина Смит и тя пита отново:

– Добре, ами пробойната?

По-късно Елисън и Джобс се шегуват с метафората за кораба.

– Когато Лари ми разказа тази история, двамата бяхме в един суши бар и аз буквално щях да падна от стола от смях – спомня си Джобс. – Този палячо се взимаше толкова насериозно. Настояваше всички да го наричат доктор Амелио, а това е много показателно.

Брент Шлендър, добре осведомен журналист от „Форчън“, е напълно наясно с начина на мислене на Джобс и през март публикува статия, в която подробно описва бъркотията в компанията.

– „Епъл Къмпютър“, този образец на лошо управление и объркани техномечти, отново е в режим на криза. Компанията мъчително се бори с намаляващите продажби, с неясната си технологическа стратегия и с все по-западащото реноме на марката си – пише той. – По-прозорливите смятат, че макар Джобс да е в плен на Холивуд и да ръководи „Пиксар“, той крои планове да застане начело на „Епъл“.

В публичното пространство отново се появява изказване на Елисън, че възнамерява да упражни натиск и да закупи „Епъл“, след което да направи своя „най-добър приятел“ Джобс изпълнителен директор.

– Стив е единственият, който може да спаси „Епъл“ – казва той пред журналистите. – Готов съм да му помогна веднага, щом поиска.

Също като в случая с лъжливото овчарче, никой не обръща особено внимание на намеренията на Елисън да завземе компанията. По-късно същия месец той споделя пред „Сан Хосе Мъркюри Нюз“, че организира инвеститорска група, която да набере 1 милиард долара и да откупи мажоритарния пакет акции на „Епъл“. (По това време пазарната цена на компанията е около 2,3 милиарда долара.) В деня, в който е публикувана статията, цената на акциите на „Епъл“ скача с 11 %. Елисън постъпва още по-безотговорно, като създава имейл адрес savapple@us.oracle.com и моли хората да гласуват „за“ или „против“ покупката.

Джобс доста се забавлява, докато наблюдава как Елисън играе ролята, която сам си е избрал.

– Случва се Лари да повдигне този въпрос – казва той пред един журналист. – Опитвам се да му обясня, че аз съм просто консултант в „Епъл“.

Амелио обаче побеснява. Той се обажда на Елисън, за да му се накара, но Елисън не си вдига телефона. Тогава звъни на Джобс, чийто отговор е доста неясен, но до голяма степен искрен:

– Наистина нямам представа какво става – казва той на Амелио. – Всичко това е някакво безумие.

След това добавя нещо, което не е никак искрено:

– Ние с теб се разбираме чудесно.

Джобс може да сложи край на спекулациите, като отхвърли официално предложението на Елисън, но за голямо разочарование на Амелио не го прави. Той се държи дистанцирано, което напълно отговаря както на интересите, така и на характера му.