Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

По това време пресата вече се е обърнала срещу Амелио. На първа страница „Бизнесуийк“ пита „Рухва ли „Епъл“?“, редакционната статия на „Ред Херинг“ е озаглавена „Гил Амелио, моля те, оттегли се“; на корицата на „Уайърд“ е изобразено логото на „Епъл“ разпънато на кръст и с корона от тръни, а надписът гласи: „Моли се!“. Майк Барникъл от „Бостън Глоуб“, който от години се възмущава от лошото управление на „Епъл“, пише: „Как може тези малоумници все още да получават заплата, след като превърнаха единствения компютър, който не всява страх в потребителите, в резервен играч?“

Когато през февруари Джобс и Амелио подписват договор, Джобс започва да пърха развълнувано и заявява:

– Сега двамата с теб трябва да го отпразнуваме с бутилка хубаво вино!

Амелио предлага да донесе вино от собствената си изба и да поканят съпругите си. Едва през юни успяват да се споразумеят за датата на празненството и макар че напрежението между двамата непрекъснато расте, всичко минава добре. Виното и храната са толкова различни, колкото и присъстващите на вечерята. Амелио носи две бутилки – „Шевал Блан“ и „Монтраше“, всяка от които струва по около 300 долара. Джобс ги води в един вегетариански ресторант в Редуд Сити, където цялата вечеря излиза 72 долара. След празненството съпругата на Амелио отбелязва:

– И той, и съпругата му са много чаровни.

Джобс е способен да очарова всеки, когото поиска, и това дори му доставя удоволствие. Хора като Амелио и Скъли могат лесно да си внушат, че понеже Джобс се държи добре с тях, ги харесва и уважава. Понякога той съзнателно подсилва това впечатление, като неискрено ласкае хората, които обичат да бъдат ласкани. За Джобс е толкова лесно да омайва онези, които мрази, колкото да наранява онези, които обича. Амелио не осъзнава това, защото и той като Скъли много държи на уважението на Джобс. Всъщност думите, с които описва стремежа си да се разбира с него, почти напълно съвпадат с тези на Скъли.

– Когато не съм сигурен как да реша даден проблем, предпочитам да го обсъдя с него – спомня си Амелио. – В девет от десет случая двамата сме на едно и също мнение.

Той някак си успява да си внуши, че Джобс питае искрено уважение към него.

– Благоговеех пред начина, по който подхожда към проблемите, и смятах, че отношенията ни са изградени на взаимно доверие.

Няколко дена след вечерята Амелио разбира колко много се е заблуждавал. По време на преговорите той е настоял Джобс да не продава получените акции на „Епъл“ в продължение на поне шест месеца. Тези шест месеца изтичат в края на юни. Когато на пазара се появяват 1,5 милиона акции, Амелио се обажда на Джобс.

– Казах на хората, че тези акции не са твои – заявява той. – Не си ли спомняш, че двамата се споразумяхме да не ги продаваш, без да говориш с мен?

– Така е – отвръща Джобс.

Амелио приема отговора му като потвърждение, че не е продал акциите си, и го заявява официално. Но от следващия бюлетин на Комисията по ценни книжа става ясно, че в действителност Джобс ги е продал.

– По дяволите, Стив, попитах те директно дали си продал акциите и ти отрече!

Джобс признава, че е продал акциите си в „пристъп на депресия“, защото никак не е бил сигурен накъде отива „Епъл“, и след това се е почувствал „малко неудобно“. Когато години по-късно го попитах защо го е направил, той ми отговори съвсем просто:

– Сметнах, че не е необходимо да информирам Гил за това.

Защо Джобс съзнателно подвежда Амелио, че не е продал акциите си? Има един ясен отговор – Джобс има навика да бяга от истината. Хелмут Зоненфелд казва следното за Хенри Кисинджър:

– Той не лъже, защото това е в негов интерес, а просто защото такъв му е характерът.

В характера на Джобс е да не казва истината или да бъде потаен, когато смята, че се налага. От време на време обаче му доставя удоволствие да бъде болезнено откровен и да казва неща, които повечето от нас биха смекчили или спестили на другите. Както прикриването, така и откровеността му са два аспекта на ницшеанското му разбиране, че правилата важат за обикновените хора, но не и за него.

Един ден Гил Амелио срещнал Стив Джобс...

Джобс отказва да сложи точка на приказките на Елисън, че ще закупи компанията, и едновременно с това тайно продава акциите си и излъгва Амелио. Сега Амелио е напълно убеден, че Джобс го е взел на мушка.

– Най-накрая приех факта, че съм се заблудил, защото прекалено много исках да вярвам, че той е от моя екип – спомня си Амелио. – В това време Стив е продължавал с подмолните си планове да ме отстрани от поста.

И наистина, Джобс говори против Амелио всеки път, когато му се удаде възможност. Но има един по-важен фактор, който настройва борда на директорите против Амелио. Фред Андерсън, финансовият директор, смята за свой дълг да информира Ед Улард и останалите членове на борда за тежкото състояние на компанията.