Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Точно това казва Амелио. Съобщението е направено същата вечер, датата е 20 декември 1996 г. Всички служители на „Епъл“, присъстващи на събитието, бурно аплодират новината. Амелио изпълнява молбата на Джобс и казва, че той ще бъде консултант, работещ на половин ден. Вместо да излезе от едната страна на сцената, Джобс се появява откъм дъното на залата и бавно се спуска по стъпалата. Малко преди това Амелио е казал на събралото се множество, че той е прекалено изморен и няма да говори, но аплодисментите на публиката му вдъхват сили.

– Много съм развълнуван – казва Джобс. – Очаквам с нетърпение отново да работя с някои от старите си колеги.

След края на представянето Луиз Кехоу от „Файненшъл Таймс“ отива на сцената и с почти обвинителен тон пита Джобс дали в крайна сметка няма да превземе „Епъл“.

– О, не, Луиз – отвръща той, – в момента в живота ми се случват много неща. Имам семейство и много ангажименти към „Пиксар“. Времето ми е ограничено, но се надявам, че ще мога да допринеса с някои идеи.

На следващия ден Джобс отива в „Пиксар“. Той изпитва огромна любов към това място и иска да увери екипа си, че все още е техен президент и ще продължава да отделя внимание на компанията. Но хората от „Пиксар“ са доволни от това, че ще работи на половин ден в „Епъл“. Колкото по-рядко са в центъра на вниманието на Джобс, толкова по-добре за тях. Той е много полезен при провеждането на важни преговори, но остане ли без работа, започва да става опасен. В „Пиксар“ Джобс отива право в офиса на Ласетър и му казва, че работата като консултант в „Епъл“ ще му отнема много време. Освен това иска благословията му.

– Трвожа се, че няма да мога да отделям достатъчно време за семейството си, нито за другото ми семейство, тук в „Пиксар“ – казва Джобс. – Правя го само защото според мен с „Епъл“ светът ще стане по-добро място.

– Имаш благословията ви – казва Ласетър с кротка усмивка.

ГЛАВА 24

Реставрацията

Защото губещият днес ще бъде победител утре¹

1 Цитат от песента на Боб Дилън The Times They Are A-Changin’ – (бел.пр.)

Спотайване в дъното на сцената

– Рядко се срещат творци, надхвърлили трийсетте или четирийсетте години, които могат да създадат нещо значимо – заявява Джобс малко преди трийсетия си рожден ден.

Това с пълна сила важи за самия Джобс в десетилетието, когато той е между тридесет и четирийсет години – периодът след изгонването му от „Епъл“ през 1985 г. Но след като през 1995 г. навършва четирийсет, кариерата му е във възход. През тази година на екран излиза „Играта на играчките“, а през следващата „Епъл“ закупува NeXT и той се завръща в компанията, която е основал. Джобс показва, че дори хората над четирийсет могат да бъдат новатори. На двайсет и няколко години той променя персоналния компютър, а предстои да допринесе за трансформацията на музикалните плейъри, бизнес-модела на звукозаписната индустрия, мобилните телефони, таблетите, книгите и журналистиката.

Той вече е споделил с Лари Елисън стратегията си да продаде NeXT на „Епъл“, да стане член на борда на директорите и да бъде в готовност, когато Гил Амелио се препъне. Елисън може и да е бил озадачен от твърдението на Джобс, че парите не са главната му мотивация, но това е вярно само отчасти. Той не притежава нито вкуса на Елисън към лукса, нито желанието за благотворителност на Гейтс, нито дори стремежа да види колко високо ще се изкачи в класацията на „Форбс“. Егото му може да бъде задоволено само ако остави нещо значимо, на което хората да се възхищават. Той иска да си осигури място в пантеона наравно с – а защо не и над – хора като Едуин Ланд², Бил Хюлет и Дейвид Пакард. И най-добрият начин да постигне целта си е да се върне в „Епъл“ и отново да стане крал на някогашното си кралство.

2 Едуин Ланд (1909–1991) – един от основателите на корпорация „Полароид“ (бел.пр.)

И въпреки това, когато чашата на властта се приближава до устните му, той странно защо започва да се колебае, да се дърпа, дори да скромничи.

Връща се официално в „Епъл“ през януари 1997 г. като консултант на половин работен ден, точно както е обещал на Амелио. Веднага започва да очертава свой собствен периметър, особено като покровителства хората, дошли заедно с него от NeXT. В други аспекти обаче е необичайно пасивен. Чувства се обиден от решението да не бъде поканен за член на борда на директорите и подценен от позицията, която му дават – шеф на отдела, разработващ операционните системи. С това Амелио прави така, че Джобс да бъде едновременно във и извън компанията, но това не е начинът да се постигне стабилност и спокойствие. По-късно Джобс си спомня: