Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Ето защо „Епъл“ се нуждае от партньор, който може да създаде стабилна операционна система – за предпочитане обектно-ориентирана, подобна на UNIX. Има една компания, която може да осигури такъв софтуер, и това е NeXT, но „Епъл“ не се насочва веднага към нея. Отначало се обръща към компанията, създадена от Жан-Луи Гасе, наречена „Би“ (Be). Гасе започва преговори за продажбата й, но през 1996 г., по време на среща с Амелио в Хаваите, той надценява козовете си. Гасе държи целият му екип от петдесет души да премине на работа в „Епъл“ и иска 15 % от компанията, която тогава струва 500 милиона долара. Амелио остава поразен. Според изчисленията на „Епъл“ „Би“ струва около 50 милиона. Следват нови предложения и контрапредложения, но Гасе не отстъпва и иска поне 275 милиона. Той смята, че „Епъл“ няма друга алтернатива. Амелио научава какво е казал Гасе: „Хванал съм ги за топките и ще ги стискам, докато ги заболи.“ Това никак не му се харесва.

Шефът на технологичния отдел на „Епъл“ Елън Хенкок настоява да вземат операционната система на „Сън Майкросистемс“ – Solаris, която е базирана на UNIX, макар че все още няма лесен за използване интерфейс. Амелио смята, че е най-добре да използват Windows NT на „Майкрософт“. Според него тя може да бъде преработена, за да заприлича на „Мак“, и освен това е съвместима с различните видове софтуер, използван от потребителите на Windows. Бил Гейтс много иска да сключи сделката и неколкократно звъни на Амелио.

Разбира се, съществува и още една възможност. Две години преди това журналистът от списание „Макуърлд“, който преди е работил в „Епъл“, публикува пародийно съобщение, в което казва, че „Епъл“ купува NeXT и прави Джобс свой главен изпълнителен директор. В шегата Майк Марккула пита Джобс:

– Какво предпочиташ – да прекараш остатъка от живота си, като продаваш UNIX със захарна обвивка, или да промениш света?

Джобс отговаря:

– Понеже вече съм баща, имам нужда от стабилен източник на доходи.

По-нататък в съобщението се отбелязва, че „след опита си в NeXT Джобс вероятно ще се върне в „Епъл“ с непознато дотогава смирение“. Бил Гейтс пък казва, че Джобс ще направи повече иновации, отколкото „Майкрософт“ ще успее да изкопира. Разбира се, всичко написано в това съобщение е шега, но реалността има странния навик да подражава на сатирата.

Дългият път до Купертино

– Някой от вас познава ли Стив достатъчно добре, за да му се обади и да говори с него? – пита Амелио подчинените си.

Тъй като срещата им отпреди две години не е завършила особено добре, Амелио не иска да позвъни на Джобс лично. Оказва се, че не е и необходимо. „Епъл“ вече получава сигнали от NeXT. Без да се консултира с Джобс, Гарет Райс, служител в маркетинговия отдел на NeXT, звъни на Елън Хенкок и я пита дали иска да хвърли поглед на техния софтуер. Тя изпраща един от служителите си да се срещне с него.

През 1996 г., когато двете компании вече водят предварителни преговори, Джобс вдига телефона и се обажда директно на Амелио.

– Сега пътувам за Япония, но като се върна след две седмици, искам веднага да се видим – казва той. – Не взимай никакви решения дотогава.

Въпреки предишната злополучна среща с Джобс Амелио е във възторг от възможността да започнат съвместна работа.

– За мен обаждането на Стив беше като аромата на старо изискано вино – признава той.

Той уверява Джобс, че няма да сключи сделка с „Би“ или с която и да е друга компания, преди да са се срещнали.

За Джобс съперничеството с „Би“ е както професионално, така и лично. NeXT запада и единственото спасение е да бъде купена от „Епъл“. Освен това Джобс е способен да таи злоба към другите, понякога дори много силна, а Гасе е един от основните му противници въпреки помирението им.

– Гасе е един от малкото хора в живота ми, за когото с чиста съвест мога да кажа, че са ужасни – несправедливо го обвинява по-късно Джобс. – През 1985 г. ми заби нож в гърба.

Трябва да се признае на Скъли, че е постъпил джентълменски и е забил ножа в гърдите на Джобс.

На 2 декември 1996 г. Стив Джобс отива в централата на „Епъл“ в Купертино – за първи път след като преди 11 години е бил изгонен от компанията. В конферентната зала той се среща с Амелио и Хенкок, за да опише достойнствата на NeXT. Този път изнася лекция върху четирите вълни в компютърните системи, които е оглавил с появата на NeXT. Пуска в действие целия си чар, макар че публиката му се състои от двама души, които не уважава. Той умело се прави на скромен.

„Сигурно е много откачена идея“ – казва той, но ако все пак тя им допаднела, „ще сключа с вас каквато сделка пожелаете – ще ви предоставя софтуера, ще ви продам компанията или каквото друго искате“.

Всъщност той много иска да продаде всичко и именно това се опитва да постигне.

– Разгледайте всичко много внимателно и преценете дали искате само софтуера – казва им той. – Според мен ще пожелаете да купите цялата компания и да наемете всички нейни служители.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное