Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Скъли унищожи „Епъл“, като доведе в нея корумпирани хора с корумпирана ценностна система – съжалява по-късно Джобс. – Те се интересуват най-вече от това да правят пари, и то главно за себе си, а не за „Епъл“; така не могат да създадат велик продукт.

Според него стремежът на Скъли към печалба е за сметка на загуба на пазарен дял.

– „Макинтош“ загуби от „Майкрософт“, защото Скъли искаше да постигне възможно най-висока печалба, вместо да усъвършенства продукта си и да го направи достъпен.

Така в крайна сметка печалбата се стопява.

На „Майкрософт“ са необходими няколко години, за да направи копие на графичния потребителски интерфейс на „Макинтош“, но през 1990 г. излиза Windows 3.0, с което започва походът на Гейтс за превземане на пазара за софтуер. Операционната система Windows 95, пусната на пазара през 1995 г., става най-успешната операционна система, създавана някога, и продажбите на „Макинтош“ започват да се сриват.

– „Майкрософт“ просто отмъкна труда на другите – казва Джобс по-късно. – Но „Епъл“ си го заслужаваше. След напускането ми те не измислиха нищо ново. „Мак“ не претърпя почти никакви подобрения, затова стана лесна жертва на „Майкрософт“.

Той ясно показва разочарованието си от „Епъл“ в дома на един студент, където е поканен да говори пред клуба на Икономическия факултет в Станфорд. Студентът го моли да му даде автограф върху клавиатурата на компютъра му „Макинтош“. Джобс се съгласява при условие, че се отстранят бутоните, добавени към нея, след като той е напуснал компанията. Вади ключовете от колата си и с тяхна помощ изтръгва четирите клавиша със стрелки, които движат курсора, както и най-горните, означени F1, F2, F3...

– Променям света „клавиатура по клавиатура“ – казва той с абсолютно безизразно лице.

След това се подписва върху обезобразеното устройство.

През 1995 г., по време на коледната си почивка на Хаваите, Джобс излиза на разходка с приятеля си Лари Елисън, вечния шеф на „Оракъл“. Двамата обсъждат да закупят „Епъл“ и Джобс отново да оглави компанията. Елисън казва, че може да осигури финансиране от 3 милиарда.

– Аз ще купя „Епъл“, ти веднага ще получиш 25 % като главен изпълнителен директор и ще върнем старата слава на компанията.

Но Джобс отказва.

– Реших, че не мога да действам враждебно и да завзема компанията – обяснява той. – Щеше да бъде съвсем различно, ако ме бяха помолили да се върна.

През 1996 г. пазарният дял на „Епъл“ се е сринал до 4 %, докато в края на 80-те години е бил 16 %. Майкъл Спиндлър, немец по произход, е шеф на „Епъл“ за Европа. През 1993 г. той заема мястото на Скъли като изпълнителен директор и се опитва да продаде компанията на „Сън Майкросистемс“, IBM и „Хюлет-Пакард“. Не успява и през февруари 1996 г. е заменен от Гил Амелио, инженер-изследовател и изпълнителен директор на „Нешънъл Семикъндактър“. През първата година компанията губи 1 милиард и цената на една акция се срива от 70 долара през 1991 г. до 14, въпреки че в същото време „балонът“ на компютърната индустрия избутва други компании високо в стратосферата.

Амелио не е фен на Джобс. Първата им среща е през 1994 г., веднага след като Амелио е избран за член на борда на „Епъл“. Джобс му се обажда и му съобщава, че иска да говори с него.

Амелио го кани в офиса си в „Нешънъл Семикъндактър“ и после си спомня, че го е наблюдавал през стъклената стена, докато Джобс върви към него. „Той прилича на боксьор, агресивен и някак грациозен, или на елегантна котка от джунглата, която е готова всеки момент да скочи върху жертвата си.“ След няколко минути размяна на любезности (обикновено Стив не отделя много време за такива неща) Джобс рязко обявява причината за посещението си: иска Амелио да му помогне да се върне в „Епъл“ като изпълнителен директор.

– Има само един човек, който може да обедини армията на „Епъл“ – заявява Джобс. – Само един човек може да сложи ред в компанията.

Ерата на „Макинтош“ е отминала, аргументира се Джобс, и е настъпило време „Епъл“ да създаде нещо ново, също толкова новаторско.

– Ако „Мак“ е мъртъв, то какво може да го замени? – пита Амелио.

Отговорът на Джобс не го впечатлява.

– Стори ми се, че Стив няма ясен отговор на въпроса – казва по-късно Амелио.

Той има чувството, че е свидетел на изкривената представа на Джобс за действителността, и се гордее, че не се е поддал. Без много да се церемони, той кара Джобс да напусне офиса му.

През лятото на 1996 г. Амелио осъзнава, че е изправен пред сериозен проблем. Всички надежди на „Епъл“ са съсредоточени в това да успее да създаде нова операционна система, наречена Copland. Скоро след като става изпълнителен директор обаче, Амелио установява, че тя е въздух под налягане и няма да реши проблемите на „Епъл“ с компютърните мрежи и по-добрата защита на паметта, нито пък ще може да излезе на пазара през 1997 г., както е запланувано. Той публично обещава бързо да намери алтернатива. Проблемът е в това, че за момента няма такава.