Предлагането на акциите на фондовата борса става точно една седмица след премиерата на „Играта на играчките“. Джобс залага на това, че филмът ще пожъне успех, и този риск му носи огромна печалба. Както и при пускането на акциите на „Епъл“, в 7 сутринта е организирано тържество в офиса на основния брокер в Сан Франциско. Това е часът, в който първите акции ще бъдат пуснати на борсата. Първоначалният план е да се предлагат по 14 долара, за да могат лесно да се продадат. Джобс настоява цената им да е 22 долара, което би донесло повече пари на компанията, ако продажбата се окаже успешна. Тя надминава и най-смелите му мечти. Това става най-голямото листване на компания на фондовата борса за годината, като изпреварва дори „Нетскейп“. През първия половин час цената се вдига до 45 долара за акция и се налага търговията да бъде забавена заради прекалено многото поръчки. Цената им продължава да се качва и достига 49 долара, но в края на деня спира на 39.
В началото на годината Джобс се е надявал да намери купувач за компанията, за да може да си възвърне 50-те милиона, които е вложил в нея. В края на деня акциите, които е запазил за себе си (около 80 %), струват около двайсет пъти повече и достигат астрономическата сума от 1,2 милиарда долара. Това превишава пет пъти сумата, която е получил за „Епъл“, когато акциите й са пуснати на пазара през 1980 г. Но Джобс казва на Джон Маркоф от „Ню Йорк Таймс“, че парите не означават много за него.
– Не е като да мечтая да си купя яхта – казва той. – Никога не съм правил това за пари.
Успехът означава, че „Пиксар“ вече няма да зависи от парите на „Дисни“, за да прави филми. Точно това е била целта на Джобс.
– Тъй като можехме да осигурим половината от средствата за производство на филмите, вече щях да искам половината от печалбата – спомня си той. – Но най-важното за мен бе да има съвместно брандиране. Вече щеше да има филми на „Пиксар“ и филми на „Дисни“.
Джобс взима самолета и отива на обяд с Айснър, който остава като втрещен от нахалството му. Имат договор за три филма, а „Пиксар“ е направил само един. Всяка от страните разполага със собствено „ядрено оръжие“. Каценбърг вече се е скарал с Айснър, напуснал е „Дисни“ и заедно със Стивън Спилбърг и Дейвид Гефен е основал „Дриймуъркс SKG“. Джобс заявява, че ако Айснър не се съгласи на нова сделка с „Пиксар“, тогава след завършването на останалите два филма „Пиксар“ ще започне да работи с друго студио, например това на Каценбърг. От своя страна Айснър заплашва Джобс, че ако това се случи, „Дисни“ сами ще направят продълженията на „Играта на играчките“, използвайки Уди, Бъз и всички други герои, създадени от Ласетър.
– Това щеше да е един вид посегателство над нашите деца, героите – казва по-късно Джобс. – Джон се разплака, като чу за това.
Двамата стигат до ново споразумение. Айснър се съгласява „Пиксар“ да вложи половината от парите, необходими за новите филми, и съответно да прибере половината от печалбата.
– Той смяташе, че няма да успеем да направим още много подобни хитове и така само ще му спестим пари – казва Джобс. – В крайна сметка това се оказа страхотно за нас, тъй като „Пиксар“ създаде един след друг десет изключително успешни филма.
Двамата постигат съгласие и за съвместно брандиране, макар че пазарлъкът за това продължава още по-дълго.
– В началото заех позицията, че това са филми на „Дисни“, но след това отстъпих – спомня си Айснър. – Започнахме да спорим с колко големи букви да бъде изписано името на „Дисни“ и съответно това на „Пиксар“. Изобщо, държахме се като четиригодишни хлапета.
Но в началото на 1997 г. те сключват сделка за производството на пет филма за период от десет години и дори се разделят като приятели. Поне за момента.
– По онова време Айснър се държеше разумно и честно към мен – казва Джобс по-късно. – Но в крайна сметка, след около десет години стигнах до извода, че той не е добър човек.
В писмо до акционерите на „Пиксар“ Джобс обяснява, че равнопоставеното брандиране с „Дисни“ във всички филми и правата върху рекламите и играчките са най-важният аспект от сделката. Ето какво пише той:
„Искаме „Пиксар“ да стане също толкова авторитетна марка, колкото и „Дисни“. За да спечелим обаче такова доверие, зрителите трябва да знаят, че именно „Пиксар“ създава филмите.“
През цялата си кариера Джобс е известен с това, че създава изключителни продукти. Не по-малко важна обаче е способността му да основава изключителни компании с ценни брандове. Той създава две от най-великите за своето време: „Епъл“ и „Пиксар“.
ГЛАВА 23
Второто пришествие
Кой зъл звяр, дочакал своя час1
…