Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Предлагането на акциите на фондовата борса става точно една седмица след премиерата на „Играта на играчките“. Джобс залага на това, че филмът ще пожъне успех, и този риск му носи огромна печалба. Както и при пускането на акциите на „Епъл“, в 7 сутринта е организирано тържество в офиса на основния брокер в Сан Франциско. Това е часът, в който първите акции ще бъдат пуснати на борсата. Първоначалният план е да се предлагат по 14 долара, за да могат лесно да се продадат. Джобс настоява цената им да е 22 долара, което би донесло повече пари на компанията, ако продажбата се окаже успешна. Тя надминава и най-смелите му мечти. Това става най-голямото листване на компания на фондовата борса за годината, като изпреварва дори „Нетскейп“. През първия половин час цената се вдига до 45 долара за акция и се налага търговията да бъде забавена заради прекалено многото поръчки. Цената им продължава да се качва и достига 49 долара, но в края на деня спира на 39.

В началото на годината Джобс се е надявал да намери купувач за компанията, за да може да си възвърне 50-те милиона, които е вложил в нея. В края на деня акциите, които е запазил за себе си (около 80 %), струват около двайсет пъти повече и достигат астрономическата сума от 1,2 милиарда долара. Това превишава пет пъти сумата, която е получил за „Епъл“, когато акциите й са пуснати на пазара през 1980 г. Но Джобс казва на Джон Маркоф от „Ню Йорк Таймс“, че парите не означават много за него.

– Не е като да мечтая да си купя яхта – казва той. – Никога не съм правил това за пари.

Успехът означава, че „Пиксар“ вече няма да зависи от парите на „Дисни“, за да прави филми. Точно това е била целта на Джобс.

– Тъй като можехме да осигурим половината от средствата за производство на филмите, вече щях да искам половината от печалбата – спомня си той. – Но най-важното за мен бе да има съвместно брандиране. Вече щеше да има филми на „Пиксар“ и филми на „Дисни“.

Джобс взима самолета и отива на обяд с Айснър, който остава като втрещен от нахалството му. Имат договор за три филма, а „Пиксар“ е направил само един. Всяка от страните разполага със собствено „ядрено оръжие“. Каценбърг вече се е скарал с Айснър, напуснал е „Дисни“ и заедно със Стивън Спилбърг и Дейвид Гефен е основал „Дриймуъркс SKG“. Джобс заявява, че ако Айснър не се съгласи на нова сделка с „Пиксар“, тогава след завършването на останалите два филма „Пиксар“ ще започне да работи с друго студио, например това на Каценбърг. От своя страна Айснър заплашва Джобс, че ако това се случи, „Дисни“ сами ще направят продълженията на „Играта на играчките“, използвайки Уди, Бъз и всички други герои, създадени от Ласетър.

– Това щеше да е един вид посегателство над нашите деца, героите – казва по-късно Джобс. – Джон се разплака, като чу за това.

Двамата стигат до ново споразумение. Айснър се съгласява „Пиксар“ да вложи половината от парите, необходими за новите филми, и съответно да прибере половината от печалбата.

– Той смяташе, че няма да успеем да направим още много подобни хитове и така само ще му спестим пари – казва Джобс. – В крайна сметка това се оказа страхотно за нас, тъй като „Пиксар“ създаде един след друг десет изключително успешни филма.

Двамата постигат съгласие и за съвместно брандиране, макар че пазарлъкът за това продължава още по-дълго.

– В началото заех позицията, че това са филми на „Дисни“, но след това отстъпих – спомня си Айснър. – Започнахме да спорим с колко големи букви да бъде изписано името на „Дисни“ и съответно това на „Пиксар“. Изобщо, държахме се като четиригодишни хлапета.

Но в началото на 1997 г. те сключват сделка за производството на пет филма за период от десет години и дори се разделят като приятели. Поне за момента.

– По онова време Айснър се държеше разумно и честно към мен – казва Джобс по-късно. – Но в крайна сметка, след около десет години стигнах до извода, че той не е добър човек.

В писмо до акционерите на „Пиксар“ Джобс обяснява, че равнопоставеното брандиране с „Дисни“ във всички филми и правата върху рекламите и играчките са най-важният аспект от сделката. Ето какво пише той:

„Искаме „Пиксар“ да стане също толкова авторитетна марка, колкото и „Дисни“. За да спечелим обаче такова доверие, зрителите трябва да знаят, че именно „Пиксар“ създава филмите.“

През цялата си кариера Джобс е известен с това, че създава изключителни продукти. Не по-малко важна обаче е способността му да основава изключителни компании с ценни брандове. Той създава две от най-великите за своето време: „Епъл“ и „Пиксар“.

ГЛАВА 23

Второто пришествие

Кой зъл звяр, дочакал своя час1


1 Цитат от стихотворението на Уилям Бътлър Йейтс „Второто пришествие“ (бел.пр.)

„Един нискокачествен продукт спечели”

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное