Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Джобс решава, че премиерата на „Играта на играчките“ е добър повод да пусне в продажба акции на „Пиксар“. Дори инвестиционните банкери, които обикновено посрещат добре такива предложения, са малко резервирани и твърдят, че това не може да се случи. Но Джобс е твърдо решен да го направи.

– Бях доста нервен и настоях да изчакаме пускането на втория филм – спомня си Ласетър. – Стив не беше съгласен и каза, че имаме нужда от пари в брой, половината от които да вложим за новите филми и да предоговорим сделката с „Дисни“.

До безкрайността и отвъд нея!

През ноември 1995 г. се състоят две премиери на „Играта на играчките“. „Дисни“ организира първата в големия стар театър в Лос Анджелис „Ел Капитан“. До него е построена временна къща, в която посетителите могат да се срещнат с героите от филма. Хората от „Пиксар“ получават няколко пропуска, но цялото събитие и списъкът на поканените отразяват стила на „Дисни“. Джобс въобще не се появява. Вместо това той наема „Риджънси“, подобен театър в Сан Франциско, и организира там своя премиера. Вместо Том Ханкс и Стив Мартин, гостите са знаменитости от Силициевата долина като Лари Елисън и Анди Гроув. Това шоу е организирано изцяло в стила на Джобс и именно той, а не Ласетър се качва на сцената, за да представи филма.

Двойната премиера излага на преден план един наболял въпрос: чий филм е „Играта на играчките“ – на „Дисни“ или на „Пиксар“? Дали „Пиксар“ е само подизпълнител, който е помогнал на „Дисни“ да направи филма? Или пък „Дисни“ е само разпространител, който помага на „Пиксар“ да пласира продукцията си? Истината е някъде по средата. По-важният въпрос обаче е дали егото на участниците – Майкъл Айснър и Стив Джобс – ще им позволи да си партнират.

Залозите стават още по-големи, когато „Играта на играчките“ се превръща в абсолютен хит и пожънва невиждан успех. Сумата, вложена във филма, се възвръща още през първия уикенд. Печалбата само от премиерата в Щатите е 30 милиона долара. Общата печалба за страната е 192 милиона, а в световен мащаб – 362 милиона. Той става най-печелившият филм на годината, като побеждава „Батман завинаги“ и „Аполо 13“. Според сайта на „Ротън Томатоус“ 100 % от оценките на критиката са положителни. Ричард Корлиз от „Таймс“ казва, че това е „най-творческата комедия на годината“, Дейвид Ансенз от „Нюзуийк“ го нарича „чудо“, а Джанет Маслин от „Ню Йорк Таймс“ го препоръчва на деца и възрастни като „изключително поучителна история, издържана в традицията на „Дисни“.

Единственото, което дразни Джобс, е, че критици като Джанет Маслин пишат за „традицията на Дисни“, а не за появата на „Пиксар“ на сцената. След като прочита нейната статия, той решава да мине в офанзива и да изтъкне ролята на компанията си. Двамата с Ласетър гостуват в шоуто на Чарли Роуз и там Джобс подчертава, че „Играта на играчките“ е филм на „Пиксар“. Нещо повече – той заявява, че това е исторически момент, защото се е родило ново филмово студио.

– След като „Снежанка“ излезе на екран, всяка голяма филмова компания се стреми към пробив в анимационното кино, но досега „Дисни“ бе единственото студио, което успя да превърне пълнометражен анимационен филм в суперхит – казва той на Роуз. – „Пиксар“ е второто студио, което постига този успех.

Джобс дебело подчертава, че „Дисни“ не е нищо повече от дистрибутор на филма на „Пиксар“.

– Той непрекъснато повтаряше: „Ние от „Пиксар“ сме велики, а вие в „Дисни“ сте пълни боклуци“ – спомня си Майкъл Айснър. – Но ние сме тези, които в действителност създадоха „Играта на играчките“. Ние допринесохме за всички аспекти на филма, мобилизирахме всичките си ресурси – от отдела по маркетинг до „Дисни Чанъл“ – и направихме този филм истински хит.

Джобс стига до извода, че фундаменталният въпрос „Чий е филмът?“ трябва да се реши посредством договор, а не словесна война.

– След успеха на „Играта на играчките“ – споделя той – осъзнах, че трябва да сключим нова сделка с „Дисни“, ако искаме да бъдем истинско студио, а не просто подизпълнители.

Но за да може да преговаря с Дисни на равни начала, „Пиксар“ трябва да сложи пари на масата. А това изисква акциите на компанията да бъдат пуснати на борсата.