Джобс има силна връзка със сина си Рийд, но с дъщерите си се държи по-резервирано. Както постъпва и с другите около себе си, понякога той се фокусира върху тях, а после спира да им обръща всякакво внимание, защото мислите му са заети с друго.
– Той се е съсредоточил върху работата си и понякога напълно пренебрегва момичетата – признава Лорийн.
Веднъж Джобс се удивява пред жена си колко добре се развиват децата, „особено като се има предвид, че понякога не сме на тяхно разположение“. Това учудва и леко дразни Лорийн, тъй като тя се отказва от собствена кариера, когато Рийд навършва две години и решава да има още деца.
През 1955 г. изпълнителният директор на „Оракъл“ Лари Ериксън организира празненство по случай четирийсетия рожден ден на Джобс. На него присъстват известни личности от света на високите технологии и много магнати. Елисън е близък приятел на семейството и те са чести гости на някоя от луксозните му яхти. Рийд започва да го нарича „нашия богат приятел“, което по един забавен начин доказва, че баща му се въздържа от всякаква демонстрация на собственото си богатство. Урокът, който Джобс научава от будисткия си период, е, че материалните придобивки само задръстват живота ни, а не го правят по-богат.
– Всеки втори изпълнителен директор, когото познавам – казва той – има охрана, дори в къщата си. Трябва да си луд, за да живееш така. Ние просто решихме, че не искаме да отгледаме децата си по този начин.
ГЛАВА 22
Играта на играчките
Бъз и Уди идват на помощ
„Много е забавно да правиш невъзможното“ – казва веднъж Уолт Дисни.
Джобс харесва точно това отношение към живота. Той се възхищава от изключителното внимание, което Дисни отделя на детайла и дизайна; смята, че има естествена връзка между „Пиксар“ и киностудиото, основано от „Дисни“.
Компанията „Уолт Дисни“ вече използва системата за производство на компютърна анимация на „Пиксар“ и така е станала най-големият клиент на фирмата на Джобс. Един ден Джефри Каценбърг, шефът на отдела за производство на филми на „Дисни“, кани Джобс да посети студиото в Бърбанк и да види на място как работи техниката. Докато хората от „Дисни“ го развеждат из студиото, Джобс се обръща към Каценбърг и го пита:
– „Дисни“ доволни си са от работата си с „Пиксар“?
Каценбърг многословно го уверява, че това е така. Тогава Джобс пита отново:
– Смятате ли, че ние от „Пиксар“ сме доволни от работата си с „Дисни“?
Каценбърг изказва предположението, че е така.
– Не, не сме – отвръща Джобс. – Искаме да направим филм заедно с теб. Тогава ще бъдем доволни.
Каценбърг също има желание за съвместна дейност. Той се възхищава от късометражните анимационни филмчета на Джон Ласетър и напразно се опитва да го привлече отново на работа в „Дисни“. Затова Каценбърг кани екипа на „Пиксар“, за да обсъдят как заедно да създадат филм. Катмъл, Джобс и Ласетър се настаняват около конферентната маса и Каценбърг започва без всякакво предисловие:
– Джон, тъй като не искаш да дойдеш да работиш за мен – започва той, вперил поглед в Ласетър, – предлагам да постъпим по следния начин.
Подобно на компаниите „Дисни“ и „Пиксар“, Каценбърг и Джобс също имат много сходни черти. И двамата могат да бъдат чаровни, когато поискат, и агресивни (или по-лошо), когато им отърва или не се в настроение. Алви Рей Смит, който в този момент смята да напусне „Пиксар“, също присъства на събирането.
– Тогава ми направи впечатление, че Каценбърг и Джобс много си приличат – спомня си той. – И двамата са тирани, които имат удивителен дар-слово.
Каценбърг напълно го съзнава и е много доволен от това.
– Всички ме смятат за тиранин – заявява той пред екипа на „Пиксар“. – И аз наистина съм такъв. Но обикновено се оказвам прав.
Човек лесно може да си представи как Джобс произнася същите думи.
Както може да се очаква, преговорите между две такива силни личности продължават с месеци. „Дисни“ настоява да получи правата върху технологията на „Пиксар“ за производство на 3D анимационни филми. Джобс отказва и накрая печели. Той също има своите изисквания – „Пиксар“ да притежава част от правата върху филма и героите и да има равен контрол върху правата за видео варианта и продълженията.
– В такъв случай няма смисъл да говорим повече – заявява Каценбърг. – Можеш направо да си тръгваш.
Но Джобс остава и отстъпва от исканията си.
Ласетър внимателно наблюдава двамата големи играчи, които се опитват да се победят.
– Гледах с възхищение борбата между Стив и Джефри – спомня си той. – Приличаше ми на двубой между фехтовачи. И двамата бяха майстори.