Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Мона Симпсън използва всички тези факти, както и собственото си въображение за основа на третия си роман „Обикновен човек“, публикуван през 1996 г. Прототип на главния герой е Джобс, а романът до известна степен се придържа към действителността. В него е описана лишената от показност щедрост на Джобс, който купува специална кола за един брилянтен учен и негов близък приятел, страдащ от дегенеративно заболяване на костите. От друга страна, романът разкрива много от нелицеприятните истории, свързани с отношенията му с Лиса, включително и факта, че в началото Джобс не признава бащинството си. Някои части обаче са чиста художествена измислица. Например Крисан наистина научава Лиса да шофира, докато тя все още е доста малка, но епизодът, в който Джейн сама кара камион през планината, за да намери баща си, не е истина. Освен това в романа има някои детайли, които, казано на езика на журналистиката, са прекалено интересни, за да бъдат подложени на съмнение. Такова е знаменитото описание на героя, чийто прототип е Джобс. Ето какво гласи първото изречение: „Той беше прекалено зает, за да пуска водата в тоалетната.“

На пръв поглед героят е обрисуван в доста сурови краски. Той е човек, който „не вижда никаква причина да угажда на желанията и капризите на останалите“. Хигиенните му навици са също толкова съмнителни, колкото и на истинския Джобс. „Той не смяташе за необходимо използването на дезодорант и често твърдеше, че ако се храниш, както трябва, и ползваш ментов сапун, нито ще се потиш, нито ще миришеш.“ Но романът е лиричен и сложен; до края читателят получава пълен портрет на един човек, който губи контрол върху огромната компания, която е създал, и се научава да цени дъщерята, която е изоставил. В последната сцена той танцува с нея.

По-късно Джобс казва, че никога не е чел романа.

– Чух, че аз съм главният герой – сподели той пред мен – и ако това е вярно, ужасно бих се ядосал, но тъй като не искам да се ядосвам на сестра си, така и не прочетох романа.

Но няколко месеца след излизането на романа той заявява пред „Ню Йорк Таймс“, че го е чел и че в главния герой вижда собствения си характер.

– Около 25 % отговарят на моята същност, дори на маниерниченето ми – казва той пред репортера Стив Лор. – Но няма да ви кажи точно кои 25 %.

Жена му казва, че всъщност Джобс е хвърлил един поглед на книгата и я е помолил да я прочете вместо него, за да си състави той мнение.

Мона Симпсън изпраща ръкописа на Лиса преди още романът да е излязъл от печат, но в началото Лиса прочита само началните глави.

– В първите страници се сблъсках с моето семейство, моите шеги, моите вещи, моите мисли, дори със самата себе си в образа на Джейн – отбелязва тя. – Но между истините бяха наблъскани измислици, които за мен са лъжи, и то много опасни, защото са близки до действителните събития.

Лиса се чувства наранена и обяснява защо в статия за „Застъпникът“. Първият вариант на статията е изпълнен с горчивина, но преди да я публикува, тя смекчава тона. Смята, че Мона е злоупотребила с приятелството й. „Не знаех, че през тези шест години събира материал за романа си“, пише тя. „Не знаех, че се е възползвала от мен, докато аз съм търсила от нея съвет и утеха.“ В крайна сметка Лиса и Мона се сдобряват. Двете излизат на кафе, за да си поговорят за книгата, и Лиса й казва, че не е успяла да я дочете. Мона я уверява, че краят ще й хареса. През годините двете се карат и се сдобряват, но в известен смисъл Лиса чувства Мона по-близка, отколкото баща си.

Децата

През 1991 г., няколко месеца след сватбата си с Джобс, Лорийн ражда син. В първите две седмици бебето бива наричано „момченцето на Джобс“, защото изборът на име се оказва не по-лесен от избора на перална машина. Най-накрая го наричат Рийд Пол Джобс – Пол на бащата на Джобс и Рийд, защото звучи добре, а не защото така се казва университетът, където е учил Стив.

В много отношения Рийд прилича на баща си; той е проницателен и умен, има неговия пронизващ поглед и неустоим чар. Но за разлика от Джобс момчето е мило, скромно и ненатрапчиво. Отрано се изявява като творческа личност – обича да се маскира и да играе роли, но освен това е отличен ученик, интересуващ се най-вече от точните науки. Умее да гледа също като баща си, но е любвеобвилен и сякаш напълно лишен от жестокостта, която понякога проявява Джобс.

Ерин Сиена Джобс е родена през 1995 г. Тя е много тиха и понякога страда от това, че не получава достатъчно внимание от баща си. Наследява интереса му към дизайна и архитектурата, но отрано се научава да сдържа емоциите си, за да не бъде наранена от неговата дистанцираност.

Най-малкото дете, Ийв, е родена през 1998 г. Тя е волева, забавна, безстрашна и не изпитва натрапчива нужда от обич и внимание. Знае как да се справя с баща си, как да се пазари с него (и понякога получава онова, което иска), позволява си дори да се подиграва с него. Баща й се шегува, че един ден тя ще управлява „Епъл“, ако преди това не стане президент на САЩ.