Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Бъръл беше много наивен и забавен, но един ден през април нещо в него сякаш се прекърши – спомня си Джобс. – Това е най-странното и най-тъжното нещо, което някога съм виждал.

Джобс изпитва съчувствие към него и често пита Херцфелд как да помогне на Бъръл. Веднъж Смит е изпратен в затвора, където отказва да съобщи кой е. Три дни по-късно Херцфелд научава за това, обажда се на Джобс и го моли да му помогне да го освободят. Джобс се отзовава на молбата, но задава на Херцфелд един много изненадващ въпрос:

– Ако ми се случи нещо подобно, ще се грижиш ли и за мен така добре, както за Бъръл?

Джобс запазва къщата си в Удсайд, която се намира в планината на около десет мили от Пало Алто. Той иска да разруши огромната постройка в испански колониален стил, с четиринайсет, спални и на нейно място да построи изключително семпла модернистична къща в японски стил, която да заема около една трета от площта на предишната. Защитниците на културното наследство не са съгласни рушащата се сграда да бъде съборена и Джобс води съдебна битка повече от двайсет години. (През 2011 г. той най-после получава разрешение да събори къщата, но по това време вече няма желание да строи втори дом.)

Понякога Джобс използва полуизоставената постройка в Удсайд и особено площта около басейна за семейни събирания. По времето, когато Бил Клинтън е президент и идва със съпругата си Хилари да посети дъщеря си в Станфорд, той отсяда в друга къща в рамките на имота на Джобс. Тъй като и двете къщи са без мебели, Лорийн вика дизайнери, които временно да обзаведат къщите. Веднъж, скоро след скандала с Моника Люински, Лорийн оглежда мебелировката и забелязва, че някои картини липсват. Притеснена, тя пита хората от тайните служби, пристигнали преди президентската двойка, какво е станало с картината. Един от тях я дръпва настрани и й обяснява, че на платното е била изобразена рокля на закачалка и те решили да я махнат, за да се избегне евентуална алюзия със синята рокля на Люински. (По време на един от среднощните си разговори с Джобс Клинтън го пита как според него да постъпи в случая с Люински. „Не знам дали си го направил, но ако е така, мисля, че трябва да кажеш на хората“, съветва Джобс президента. От другия край на линията последва мълчание.)

Лиса се нанася у семейство Джобс

Когато Лиса е в осми клас, учителите й извикват Джобс. Тя има сериозни проблеми и за нея може би е най-добре да не живее при майка си. Джобс извежда Лиса на разходка, разпитва я за проблемите и й предлага да живее при него. Лиса вече е голямо момиче, току-що е навършила четиринайсет години и в продължение на два дена обмисля предложението му. След това приема. Дори вече знае коя стая иска – до тази на баща си. Веднъж, когато е била там, в къщата не е имало никого и тя е пробвала стаята, като легнала на голия под.

Това са трудни години. Крисан Бренан, която живее на няколко пресечки от тях, понякога отива до къщата на Джобс, застава на двора и започва да крещи по тях. Когато неотдавна я попитах защо се е държала така и защо Лиса е трябвало да напусне дома й, тя отговори, че все още не може да си изясни случилото се. След това обаче ми написа дълъг имейл, в който се опита да обясни ситуацията.

Знаеш ли как Стив накара общинските власти в Удсайд да му позволят да разруши къщата? Някои хора искаха да я запазят, защото тя имаше историческа стойност, но Стив предпочиташе да я събори и да построи там къща с овощна градина. През годините той остави къщата да се руши, така че накрая вече бе невъзможно да бъде спасена. Стратегията, която използва, за да постигне това, бе да се придържа към линията на най-малката съпротива и съпричастност. Така че като не направи нищо за нея и години наред може би нарочно държа прозорците й отворени, той остави къщата да се саморазруши. Хитро, нали?... Стив действаше по същия начин, за да разруши влиянието и здравето ми по времето, когато Лиса беше на 13

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное