– Бъръл беше много наивен и забавен, но един ден през април нещо в него сякаш се прекърши – спомня си Джобс. – Това е най-странното и най-тъжното нещо, което някога съм виждал.
Джобс изпитва съчувствие към него и често пита Херцфелд как да помогне на Бъръл. Веднъж Смит е изпратен в затвора, където отказва да съобщи кой е. Три дни по-късно Херцфелд научава за това, обажда се на Джобс и го моли да му помогне да го освободят. Джобс се отзовава на молбата, но задава на Херцфелд един много изненадващ въпрос:
– Ако ми се случи нещо подобно, ще се грижиш ли и за мен така добре, както за Бъръл?
Джобс запазва къщата си в Удсайд, която се намира в планината на около десет мили от Пало Алто. Той иска да разруши огромната постройка в испански колониален стил, с четиринайсет, спални и на нейно място да построи изключително семпла модернистична къща в японски стил, която да заема около една трета от площта на предишната. Защитниците на културното наследство не са съгласни рушащата се сграда да бъде съборена и Джобс води съдебна битка повече от двайсет години. (През 2011 г. той най-после получава разрешение да събори къщата, но по това време вече няма желание да строи втори дом.)
Понякога Джобс използва полуизоставената постройка в Удсайд и особено площта около басейна за семейни събирания. По времето, когато Бил Клинтън е президент и идва със съпругата си Хилари да посети дъщеря си в Станфорд, той отсяда в друга къща в рамките на имота на Джобс. Тъй като и двете къщи са без мебели, Лорийн вика дизайнери, които временно да обзаведат къщите. Веднъж, скоро след скандала с Моника Люински, Лорийн оглежда мебелировката и забелязва, че някои картини липсват. Притеснена, тя пита хората от тайните служби, пристигнали преди президентската двойка, какво е станало с картината. Един от тях я дръпва настрани и й обяснява, че на платното е била изобразена рокля на закачалка и те решили да я махнат, за да се избегне евентуална алюзия със синята рокля на Люински. (По време на един от среднощните си разговори с Джобс Клинтън го пита как според него да постъпи в случая с Люински. „Не знам дали си го направил, но ако е така, мисля, че трябва да кажеш на хората“, съветва Джобс президента. От другия край на линията последва мълчание.)
Когато Лиса е в осми клас, учителите й извикват Джобс. Тя има сериозни проблеми и за нея може би е най-добре да не живее при майка си. Джобс извежда Лиса на разходка, разпитва я за проблемите и й предлага да живее при него. Лиса вече е голямо момиче, току-що е навършила четиринайсет години и в продължение на два дена обмисля предложението му. След това приема. Дори вече знае коя стая иска – до тази на баща си. Веднъж, когато е била там, в къщата не е имало никого и тя е пробвала стаята, като легнала на голия под.
Това са трудни години. Крисан Бренан, която живее на няколко пресечки от тях, понякога отива до къщата на Джобс, застава на двора и започва да крещи по тях. Когато неотдавна я попитах защо се е държала така и защо Лиса е трябвало да напусне дома й, тя отговори, че все още не може да си изясни случилото се. След това обаче ми написа дълъг имейл, в който се опита да обясни ситуацията.
–