Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Стоях там и много се срамувах от онова, което виждах на екрана – спомня си той. – Героите в историята бяха най-нещастните дребнави същества, които бях виждал.

Той моли „Дисни“ да го оставят да работи на спокойствие в „Пиксар“ и да преработи сценария. Каценбърг се съгласява.

Джобс не се намесва особено много в творческия процес. Предвид амбицията му винаги да контролира нещата, особено когато става въпрос за естетика и дизайн, фактът, че успява да се въздържи, свидетелства за уважението, което изпитва към Ласетър и останалите творци от „Пиксар“, както и за умението на Ласетър и Катмъл да го държат настрана. Все пак той помага на екипа да движи отношенията с „Дисни“ и екипът на „Пиксар“ високо цени това. Когато Каценбърг и Шнайдер спират производството на „Играта на играчките“, Джобс инвестира свои лични средства, за да може работата да продължи. Освен това застава на тяхна страна срещу Каценбърг.

– Той обърка всичко в „Играта на играчките“ – казва Джобс по-късно. – Искаше Уди да бъде лошият и когато спря работата, ние решихме да не се съобразяваме с него. Казахме си „Не това искаме“ и направихме филма така, както бяхме решили от самото начало.

Три месеца по-късно екипът на „Пиксар“ е готов с новия сценарий. Характерът на Уди е изцяло променен: от тираничен господар на играчките на Анди той се превръща в техен мъдър водач. Ревността, която изпитва към Бъз Лайтиър, е смекчена и представена със съчувствие на фона на песента на Ранди Нюмън „Странни неща“. Сцената, в която Уди бута Бъз през прозореца, също е преработена; в новия вариант падането на Бъз е резултат от инцидент, в който участват Уди и една настолна лампа. Каценбърг и хората от „Дисни“ одобряват новия сценарий и през февруари 1994 г. работата по филма е подновена.

Каценбърг е силно впечатлен от това, че Джобс през цялото време държи разходите под строг контрол.

– Дори и в началния етап на планирането на бюджета Стив много държеше всичко да бъде направено по най-ефективния начин – казва той.

Но предвидените 17 милиона долара се оказват недостатъчни, особено след промените, наложени от Каценбърг, когато той настоява да направят характера на Уди прекалено „остър“. За да довърши филма както трябва, Джобс иска още пари.

– Виж какво, ние с теб сключихме сделка – заявява му Каценбърг. – Оставихме те да контролираш финансовата страна на работата и ти се съгласи да я свършиш за сумата, която ти предложихме.

Джобс направо побеснява. Звъни му няколко пъти по телефона, взима самолета и отива при него. По думите на Каценбърг се държи „така неотстъпчиво, както само той може“. Джобс твърди, че „Дисни“ са отговорни за преразхода, тъй като Каценбърг объркал първоначалната идея дотолкова, че е нужна допълнителна работа, за да върнат филма към първоначалната концепция.

– Чакай малко! – не му остава длъжен Каценбърг. – Ние ти помагаме. Творческият ни екип ти помага, а ти искаш да ти платим за това.

В случая двама души, които на всяка цена искат да контролират ситуацията, се карат кой на кого прави услуга.

Ед Катмъл, който е далече по-дипломатичен от Джобс, успява да постигне компромис за новия бюджет.

– Аз имах много по-добро мнение за Джефри, отколкото повечето хора, които работеха по филма – казва той.

Този случай кара Джобс да започне да крои планове как в бъдеще да си осигури по-голямо влияние в „Дисни“. Той не иска да бъде просто подизпълнител, а да упражнява контрол. Това означава, че „Пиксар“ ще трябва да допринесе за финансирането на бъдещите проекти, което пък значи да сключи нова сделка с „Дисни“.

С напредването на филма Джобс се въодушевява все повече. До този момент той е преговарял с различни компании (от „Холмарк“ до „Майкрософт“) за това да им продаде „Пиксар“. Докато обаче наблюдава как Уди и Бъз оживяват, осъзнава, че този филм може да промени цялата филмова индустрия. Той гледа многократно готовите сцени, дори кани приятели, с които да сподели новата си страст.

– Не знам колко версии на „Играта на играчките“ изгледах, преди филмът да бъде окончателно готов – казва Лари Елисън. – В крайна сметка това се превърна в някаква форма на мъчение. Отивах му на гости и гледах последните подобрения. Стив е вманиачен в това всичко да бъде изпипано, от историята до техниката, и е доволен само ако всичко се е получило перфектно.

През януари 1995 г. „Дисни“ канят Джобс да присъства на официална пресконференция, на която са излъчени някои от сцените на „Покахонтас“. Така Джобс все повече се убеждава, че капиталът, вложен в „Пиксар“, в крайна сметка може да се възвърне.

Пресконференцията се осъществява в една палатка, опъната в Сентръл Парк в Манхатън. Там изпълнителният директор на „Дисни“ Майкъл Айснър съобщава, че премиерата на „Покахонтас“ ще се състои пред 100 000 души, ще се прожектира на екрани с височина 28 метра на Голямата поляна в Сентръл Парк. Джобс е опитен шоумен, който много добре знае как се организират премиери, но дори той е удивен от грандиозния план. Известният призив на Бъз Лайтиър „До безкрайността и отвъд нея!“ добива нов смисъл.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное