Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

По време на речта си Джобс обяснява всички подробности от сделката с „Майкрософт“. В началото верните поддръжници на „Епъл“ изразяват неодобрение. Те особено се възмущават от изявлението на Джобс, че като част от мирния договор компанията смята да направи Internet Explorer браузър по подразбиране в „Макинтош“. Публиката започва да го освирква и Джобс бърза да добави:

– Тъй като вярваме в правото на избор, компютърът ще се продава и с други интернет браузъри, така че потребителят да може да го промени.

Чуват се смях и откъслечни аплодисменти. Публиката бързо променя мнението си, особено след като Джобс съобщава, че „Майкрософт“ ще инвестира 150 милиона долара в „Епъл“ и ще получи акции без право на глас.

Но доброто настроение изчезва, когато Джобс прави един от малкото си гафове на сцената.

– Днес имам специален гост, с когото ще се свържем с помощта на сателитна връзка – казва той и на огромния екран изведнъж се появява физиономията на Бил Гейтс.

На лицето му е изписана тънка усмивка, която изглежда почти като подигравка. Публиката ахва от ужас, след това се чуват освирквания. Гейтс обаче няма как да ги чуе и започва да говори:

– Едни от най-вълнуващите моменти в кариерата ми са свързани с работата ми със Стив по „Макинтош“ – казва той напевно с тънкия си глас.

По-нататък хвали новата версия на Microsoft Office, създадена за „Макинтош“, а публиката постепенно утихва и започва да се примирява с новия световен ред. Някои дори аплодират Гейтс, когато той заявява, че новата версия на Word и Excel за „Мак“ „в много отношения ще е по-добра от тази, която сме направили за Windows“.

Джобс осъзнава, че появата на Гейтс на големия екран, надвиснал над него и над публиката, е грешка.

– Исках да дойде с мен в Бостън – обяснява той по-късно. – Това беше най-глупавият гаф, който съм правил на сцената. Беше ужасно, защото и аз, и „Епъл“ изглеждахме някак дребни, като че ли всичко беше в ръцете на Бил.

Гейтс също изпитва неудобство, когато вижда запис на събитието.

– Не знаех, че физиономията ми ще се появи в такива огромни размери – казва той.

Джобс се опитва да успокои публиката с импровизирана проповед.

– Ако искаме „Епъл“ да продължи напред и да се превърне в жизнеспособна компания, трябва да се откажем от някои неща – казва той на събралото се множество. – Трябва да се откажем от идеята, че за да спечели „Епъл“, „Майкрософт“ трябва да загуби... Мисля, че ако искаме „Мак“ да работи с Microsoft Office, трябва да се отнасяме с известна благодарност към компанията, която го е създала.

Съобщението за договора с „Майкрософт“, както и емоционалното завръщане на Джобс, дават на „Епъл“ тласъка, от който така много се нуждае. До края на деня цената на една акция се качва с 6,56 долара (тоест с 33 %) и струва 26,31 долара – два пъти повече в сравнение с деня, в който Амелио напуска компанията. Този скок добавя 830 милиона долара към цената на „Епъл“. Компанията заживява втори живот, след като е била на ръба на фалита.

ГЛАВА 25

Мисли различно

„Изпълняващ длъжността”

Наздраве за лудите

Лий Клоу, творческият директор на „Чиат/Дей“, който е направил страхотната реклама „1984“ за пускането на „Макинтош“, шофира из Лос Анджелис в началото на юли 1997 г., когато телефонът му иззвънява. Обажда се Джобс:

– Здрасти, Лий, обажда се Джобс. Знаеш ли какво? Амелио току-що се подаде оставката. Можеш ли да се отбиеш при мен?

По това време „Епъл“ прави подбор за нова рекламна агенция и Джобс не е впечатлен от видяното до този момент. Той иска Клоу и фирмата му, която вече се нарича TBWA/Чиат/Дей, също да участва в конкурса.

– Трябва да докажем, че „Епъл“ е все още жива – казва Джобс – и че продуктите й все още са нещо специално.

Клоу казва, че не участва в конкурси за поръчки.

– Добре познаваш работата ни – добавя той.

Но Джобс започва да го моли. Ще е трудно да отхвърли другите кандидати, които вече са заявили офертите си, включително BBDO и Арнълд Уърлдуайд, и да доведе „едно старо приятелче“, както се изразява той. Клоу се съгласява да отиде в Купертино и да направи презентация. Години по-късно Джобс се разплака, докато ми разказваше за случилото се.