Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Джобс, който се идентифицира с всяко едно от тези твърдения, е написал някои от изреченията, включително и „Те тласкат човечеството напред“. По време на „Макуърлд“ в Бостън предварителната версия вече е готова. Всички са съгласни, че тя все още не може да бъде показана, но Джобс използва фразата „Мисли различно“ в програмната си реч.

– Тук виждам зародиша на една блестяща мисъл – казва тогава той. – „Епъл“ е за хората, които мислят нестандартно, които искат да използват компютъра, за да променят света.

Джобс и рекламният екип дълго спорят относно граматичните особености на израза „Мисли различно“ (Think different). Джобс настоява да се използва прилагателното (different), а не граматически правилното наречие (differently), защото според него това променя значението и посланието на фразата.

За да се пресъздаде духът на филма „Обществото на мъртвите поети“, Кроу и Джобс искат Робин Уилямс да прочете текста. Агентът на Уилямс им отговаря, че той не се занимава с реклами. Тогава Джобс звъни у тях и успява да се свърже със съпругата на Уилямс, която не му позволява да говори с актьора, защото знае колко убедителен може да бъде. Сред лицата, които обсъждат, са Мая Анджелоу и Том Ханкс. Същата есен на една благотворителна вечеря, на която присъства и президентът Клинтън, Джобс го дръпва настрана и го моли да се обади на Том Ханкс и да го убеди да участва, но президентът налага вето. В крайна сметка наемат Ричард Драйфус, който е запален фен на „Епъл“.

Освен телевизионните реклами те създават една от най-запомнящите се кампании в печатните медии. На всяка от тях се вижда черно-белият портрет на голяма историческа личност, логото на „Епъл“ и думите „Мисли различно“ в ъгъла. Особеното в случая е, че нито един от портретите не е надписан. Някои от тях – Айнщайн, Ганди, Ленън, Дилън, Пикасо, Едисон, Чаплин, Кинг – се разпознават лесно, докато други карат хората да се спрат и да се зачудят, дори да попитат приятел кой е човекът на портрета. Такива са образите на Марта Греъм, Ансел Адамс, Ричард Файнман, Мария Калас, Франк Лойд Райт, Джеймс Уотсън, Амилия Ерхарт.

Повечето от тях са хора, които самият Джобс възприема като герои. Всички те са талантливи, поели са някакъв риск, отхвърлили са възможността за провал и са заложили кариерата си на това да правят нещата различно. Самият Джобс е запален по фотографията, затова внимателно следи да бъдат подбрани най-емблематичните им портрети.

– Това не е най-добрият портрет на Ганди – избухва той веднъж пред Клоу.

Клоу обяснява, че известният портрет на Ганди при чекръка, направен от Маргарет Бърк-Уайт, е собственост на „Тайм-Лайф Пикчърс“ и не може да се използва за рекламни цели. Джобс се обажда на Норман Пърлстайн, главен редактор на „Тайм Инкорпорейтид“ и не го оставя на мира, докато не разреши да се направи изключение.

Обажда се и на Юнис Шрайвър, за да убеди нея и семейството й да му дадат правото да използва една снимка, която много му харесва. На нея се вижда брат й Боби Кенеди по време на преход в Апалачите. Джобс се свързва лично и с децата на Джим Хенсън, за да получи от тях една снимка на легендарния създател на мъпетите.

После моли Йоко Оно да му даде снимка на починалия й съпруг Джон Ленън. Тя му изпраща една, но това не е любимата снимка на Джобс.

– За нула време бях в Ню Йорк, отидох в онзи малък японски ресторант, който много обичам, като я предупредих, че ще съм там – спомня си той.

Когато той пристига, тя се доближава до масата му.

– Тази е по-хубава – казва тя и му подава един плик. – Предполагах, че ще се видим, затова я взех със себе си.

Това е класическа снимка, на която се виждат Йоко и Джон, легнали в леглото с цветя в ръце. Именно тази снимка използва „Епъл“ в крайна сметка.

– Разбрах защо Джон се е влюбил в нея – споделя Джобс.

Текстът, прочетен от Ричард Драйфус, се получава добре, но Лий Клоу има друга идея. Какво ще стане, ако пуснат запис на самия Джобс зад кадър?

– Ти наистина вярваш във всичко това – казва му Клоу. – Ти трябва да го направиш.

Така Джобс сяда в студиото, прави няколко опита, записът скоро е готов и всички го харесват. Идеята е, ако използват този запис, да не казват на хората чий е гласът. Накрая хората сами трябва да се досетят, че това е Джобс.

– Наистина ще е много въздействащо, ако прозвучи твоят глас – опитва се да го убеди Клоу. – Това е начинът да си върнеш марката.

Джобс не може да реши дали да използва версията със своя глас, или с гласа на Драйфус. Идва вечерта, когато трябва да изпратят рекламата. Решили са, че ще е най-добре да я пуснат по време на телевизионната премиера на „Играта на играчките“. Както обикновено, Джобс не иска да бъде притискан да вземе решение. Той казва на Клоу да изпрати и двете версии, така че да има време да си помисли до сутринта. На следващия ден се обажда и им казва да използват версията с гласа на Драйфус.

– Ако използваме моя глас, хората ще си помислят, че всичко това се прави заради мен – казва той на Клоу. – Но това не е така. Всичко е заради „Епъл“.