Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

„Епъл“ отказва да лицензира операционната система на „Макинтош“ до 1994 г., когато главният изпълнителен директор Майкъл Спиндлър позволява на две малки компании – „Пауър Компютинг“ и „Радиус“ – да произведат клонинги на „Мак“. Когато през 1996 г. Гил Амелио поема властта, той дава това разрешение и на „Моторола“. Тази бизнес стратегия се оказва нож с две остриета – „Епъл“ получава лицензионна такса от 80 долара за всеки продаден компютър, но, от друга страна, клонингите изяждат продажбите на високия клас компютри на „Епъл“, при които печалбата на продадена бройка е 500 долара.

Но възраженията на Джобс относно клониращата програма не са основани само на икономически причини. Той изпитва вродено отвращение към клонирането. Един от основните му принципи е, че хардуерът и софтуерът трябва да са тясно свързани. Обича да контролира всички аспекти на живота си и единственият начин да направи това и с компютрите е да поеме отговорността за всяко нещо, което достига до потребителя.

Затова, когато се връща в „Епъл“, един от приоритетите му е да унищожи всички клонинги на „Макинтош“. През юли 1997 г., само няколко седмици след отстраняването на Амелио, излиза нова версия на операционната система на „Мак“, но той не позволява на производителите на клонинги да я използват. През август, когато Джобс отива на „Макуърлд“ в Бостън, директорът на „Пауър Къмпютинг“ Стивън Канг организира протест в защита на клонингите и публично предупреждава Джобс, че Mac OS ще загине, ако Джобс откаже да я лицензира за други производители.

– Ако платформата стане недостъпна, това ще е краят – казва Канг. – Настъпва пълен разпад. Затварянето на кръга е равнозначно на смърт.

Джобс не е съгласен с това. Той се обажда на Ед Улард и му казва, че ще изтегли компанията от бизнеса с лицензирането. Бордът не възразява и през септември Джобс сключва сделка: плаща 100 милиона долара на „Пауър Къмпютинг“, в замяна на което фирмата се отказва от лиценза и предоставя на „Епъл“ базата данни с клиентите си. Скоро след това Джобс прекратява лицензите и на другите клонинги.

– Това е възможно най-глупавото нещо на света – да позволим на компании, които правят скапан хардуер, да използват операционната ни система и да намалят продажбите ни – казва той по-късно.

Ревизия на продуктовата линия

Една от най-силните страни на Джобс е умението му да се фокусира.

– Да решиш какво не трябва да правиш е точно толкова важно, колкото да решиш какво трябва да правиш – казва той. – Това се отнася както за компаниите, така и за продуктите.

Той прилага този свой принцип веднага щом се връща на работа в „Епъл“. Един ден, докато обикаля из залите, Джобс попада на млад мъж, току-що завършил престижния икономически факултет на Пенсилванския университет. Той е работил като помощник на Амелио и казва, че е приключил проекта си.

– Чудесно, защото ми трябва някой, който да свърши малко черна работа – казва му Джобс.

Новата му задача е да си води бележки, докато Джобс се среща с десетките екипи, произвеждащи продукти за „Епъл“, кара ги да му обяснят с какво точно се занимават и да се аргументират относно ползата от продукта или проекта си.

Освен това Джобс вика при себе си един приятел, Фил Шилер, който преди това е бил в „Епъл“, но в момента работи в графичната софтуерна компания „Макромедия“.

– Стив събираше екипите в залата на борда, която побира двайсет души, а там идваха трийсет, които се опитваха да му покажат на презентации на PowerPoint, каквито той не искаше – спомня си Шилер.

Едно от първите неща, които Джобс прави по време на прегледа на продуктите, е да забрани употребата на PowerPoint.

– Мразя, когато хората правят презентация, вместо да мислят – сподели по-късно Джобс. – Тези хора се опитват да решат проблема, като правят презентация. Исках да видя, че наистина са ангажирани, да анализират проблема, а не да ми показват слайдове. Тези, които знаят за какво става въпрос, нямат нужда от PowerPoint.

Прегледът на продуктите показва, че „Епъл“ напълно е загубила способността си да се фокусира върху най-важното. Тя произвежда множество версии на един и същи продукт по силата на инерцията или за да задоволи капризите на търговците на дребно.

– Това беше пълна лудост – разказва Шилер. – Имаше тонове продукти, повечето от които пълни боклуци, създадени от малоумни екипи.

„Епъл“ има една дузина версии на „Макинтош“, всяка от тях с различни объркващи номера от 1400 до 9600.

– В продължение на три седмици карах хората да ми обясняват защо е всичко това – казва Джобс. – Нищо не можех да разбера.

Накрая започва да им задава въпроси от рода на: „Кой от тези компютри да препоръчам на приятелите си?“

Когато не може да получи прости отговори, той започва да реже производството на някои модели и продукти. Скоро процентът на отстранените достига 70.

– Вие сте умни хора – казва той на един екип. – Не трябва да си губите времето с производството на такива боклуци.