Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Джон Рубинщайн, който отговаря за хардуера, приспособява микропроцесора и останалите „вътрешности“ на PowerMac G3, високотехнологичния професионален компютър на „Епъл“, за целите на новата машина. Предвижда се тя да има твърд диск и оптично дисково устройство, но Джобс и Рубинщайн предприемат и един много смел ход – решават да не включват обичайното флопидисково устройство. Джобс цитира максимата на хокейната звезда Уейн Грецки: „Отиди там, където отива шайбата, а не там, където е била.“ Е, той донякъде изпреварва времето си, но в крайна сметка устройствата за дискети изчезват.

Айв и главният му заместник Дани Костър започват да проектират футуристичен дизайн. Джобс безцеремонно отхвърля първите десетина модела от пяна, които му представят, но Айв знае как да го поведе в посоката, в която иска. Той се съгласява, че никой от моделите не е точно какъвто трябва, но му посочва един, който според него е обещаващ. Моделът има извит, закачлив корпус и не прилича на неподвижен каменен постамент, пуснал корени в масата.

– Създава чувството, че току-що е кацнал на бюрото ти или пък че всеки момент ще подскочи и ще хукне нанякъде – казва той на Джобс.

После Айв усъвършенства този „игрив“ модел. При следващото си посещение Джобс, в характерния си стил, заема коренно противоположна позиция и възторжено обявява, че страшно го харесва. Грабва прототипа от пяна и започва да го разнася из централата, за да го покаже тайно на доверените си хора и членове на управителния съвет. В рекламните си кампании „Епъл“ се хвали колко е важно да мислиш различно, но до този момент не са предложили нищо, което да се различава особено от съществуващите компютри. Най-после Джобс има нещо наистина ново.

Пластмасовата кутия, предложена от Айв и Костър, е синьо-зелена (по-късно този цвят бива наречен „бонди-синьо“ на името на известен австралийски плаж и цвета на тамошните води). Освен това е прозрачна и човек вижда вътрешността на машината.

– Опитахме се да възпроизведем идеята, че компютърът се променя в зависимост от нуждите на съответния човек, че е като хамелеон – обяснява Айв. – Затова ни хареса прозрачният корпус. Имаше цвят, но цялостното усещане бе за подвижност, за променливост. Беше дързък и симпатичен.

Прозрачността е връзката между устройството на компютъра и външния дизайн – и в буквалния, и в преносния смисъл. Джобс и преди е настоявал редиците чипове и веригите по платките да са спретнати и добре подредени, макар че не се виждат. При новия iMac те са на показ. Благодарение на прозрачната кутия става ясно колко старание е вложено в изработката на всички компоненти на компютъра и в подредбата им. Закачливият дизайн въплъщава простотата, като същевременно разкрива задълбоченото разбиране, от което изхожда истинската простота.

В действителност тази простота на пластмасовата обвивка е постигната по много сложен начин. Айв и екипът му работят с корейските производители на „Епъл“, за да доусъвършенстват процеса на изработване на кутиите; дори посещават фабрика за желирани бонбони, за да открият начин да направят прозрачната оцветена пластмаса съблазнителна като бонбон. Цената на всяка кутия е над шейсет долара, което е три пъти повече от нормалното. Другите компании вероятно първо биха поискали презентации и маркетингови проучвания, за да проверят дали прозрачният корпус ще вдигне продажбите достатъчно, за да оправдае допълнителното оскъпяване. Джобс изобщо не отваря дума за подобни анализи.

На върха на макета пък има дръжка, сгушена в специална вдлъбнатина. Тя е по-скоро закачка и има символично, а не функционално значение. Това е настолен компютър; едва ли някой смята да го разнася за дръжката. Ето какво обяснява обаче Айв: