Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Още при представянето на първия „Макинтош“ през 1984 г. Джобс създава нов вид театър: дебютът на продукта се превръща в епохално събитие, чиято кулминационна точка е моментът, в който се обявява „Нека бъде светлина!“. Небесата се разтварят и блесва светлина, разнася се песента на ангелски хор, а групичката богоизбрани започва да възклицава „Алилуя!“. За грандиозното представяне на продукта, с който се надява да спаси „Епъл“ и още веднъж да промени света на персоналните компютри, Джобс избира едно изпълнено със символика място: залата „Флинт“ в Купертино, същата, която използва през 1984 г. Сега възнамерява да направи и невъзможното, за да отхвърли всички съмнения; да събере под знамената си войските, да си осигури колкото може повече подкрепа от технологичната общност – и да стартира маркетинговата кампания за новата машина. Има и още един мотив: просто обича да се прави на импресарио. Изнасянето на великолепно представление го въодушевява по същия начин, по който му въздейства създаването на страхотен нов продукт.

Той започва със сантименталната част: посочва трима души от публиката, които е поканил специално за случая. С годините са се отчуждили, но сега иска отново да ги събере на едно място.

– Поставих началото на тази компания в гаража на родителите си заедно със Стив Возняк. И ето че днес Стив е тук – заявява той и го посочва с пръст, при което избухват бурни аплодисменти.

– Към нас се присъедини Майк Марккула, а много скоро след това – и първият ни президент Майк Скот – продължава той. – Днес и двамата са сред публиката. А никой от нас не би бил тук сега, ако не бяха те тримата. Очите му се замъгляват за миг; отново гръмват аплодисменти. Сред публиката са също и Анди Херцфелд, и голяма част от първия екип на „Мак“. Джобс им се усмихва. Убеден е, че ще ги накара да се гордеят с него.

След като разкрива в най-общи линии стратегията на „Епъл“ за новия продукт и прави кратка презентация на характеристиките му, вече е готов да покаже новата си рожба.

– Ето как изглеждат компютрите в днешни дни – заявява той, а на големия екран зад гърба му се появява изображението на бежов паралелепипед и ъгловат монитор. – А сега имам удоволствието да ви покажа как ще изглеждат оттук нататък!

След тези думи дръпва плата, който покрива масата в центъра на сцената и разкрива новия iMac, който проблясва под светлините на лампите, включили се в уговорения миг. Натиска бутона на мишката и точно както при представянето на първия „Макинтош“, на екрана започват да се сменят изображения, демонстриращи всички прекрасни неща, които компютърът е в състояние да прави. Накрая се появява думата „Привет!“, изписана със същия закачлив шрифт, украсявал „Макинтош“ от 1984 г., само дето сега под първата дума изскача втора, поставена в скоби: „Привет (отново)“. Последвалите аплодисменти са наистина оглушителни. Джобс отстъпва крачка назад и гордо се вглежда в новия си „Макинтош“.

– Изглежда като нещо, дошло от друга планета – казва той, а присъстващите избухват в смях. – Хубава планета. Планета с по-добри дизайнери.

За пореден път Джобс е произвел култов нов продукт, който в този случай е предвестник на новото хилядолетие. Изпълнено е обещанието на фразата „Мисли различно“. Вместо бозави кутии и монитори като трупчета, плетеница от кабели и огромно упътване се появява симпатично и дръзко устройство, гладко на допир и приятно за окото като яйце на червеношийка. Човек може да стисне малката дръжка на върха му и да го измъкне от елегантната бяла опаковка, а после направо да го включи в контакта на стената. Онези, които преди са се страхували от компютрите, сега искат свой собствен. При това държат да го поставят в стая, където останалите да го виждат, да му се възхищават и да ламтят да го притежават.

Ето какво пише Стивън Леви в „Нюзуийк“:

„Тази машина съчетава високотехнологичния блясък и симпатичния кич на чадърче за коктейл. Това е не просто най-готиният на външен вид компютър, който сме виждали от години... Той носи послание, което кара сърцата да бият по-силно. Става дума за това, че някогашната компания-мечта от Силициевата долина вече не е просто налудничаво бълнуване.“

„Форбс“ го нарича „успех, който променя цялата индустрия“, а по-късно Джон Скъли прекъсва заточението си, за да заяви: „Той използва същата проста стратегия, която донесе такива успехи на „Епъл“ преди петнайсет години: създавай хитови продукти и им прави невероятна реклама.“

Само от едно място – добре познато при това – се разнася недоволно мърморене. Докато iMac придобива слава и жъне успехи, Бил Гейтс уверява група финансови анализатори, дошли на посещение в „Майкрософт“, че това е само модна прищявка, която бързо ще отмине.

– Единствената област, в която „Епъл“ е лидер, е разнообразието на цветовете – отсича Гейтс и насочва вниманието им към един компютър с операционна система Windows, който на шега е боядисал в червено. – Няма да ни отнеме много време да ги настигнем, сигурен съм в това.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное