Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Джобс побеснява и казва на един репортер, че Гейтс, когото и преди е заклеймявал публично заради липсата му на вкус, няма дори бегла представа защо хората харесват повече iMac, отколкото другите компютри.

– Проблемът на нашите конкуренти е, че им липсва нещо, което те смятат за модно увлечение, за външен вид – обяснява той и добавя: – Те казват: „Дай да наплескаме тоя боклучав компютър с малко боя и ще се получи същото!“

iMac е пуснат в продажба през август 1998 г. на цена от 1299 долара. Само през първите шест седмици са продадени 278 000 бройки. До края на годината цифрата вече е 800 000, което го превръща в най-бързо продавания компютър в историята на „Епъл“. Най-голямо впечатление обаче прави фактът, че 32 % от клиентите за първи път си купуват компютър, а други 12 % преди това са ползвали машини с Windows.

Много скоро Айв измисля и други привлекателни цветове за компютрите iMac, освен вече възприетото „бонди-синьо“. Разбира се, ако даден компютър се предлага в пет цвята, това би създало сериозни затруднения на производствения отдел при поддържането на инвентара и разпространението. Повечето компании, включително „Епъл“ при старото ръководство, първо биха организирали един куп изследвания и срещи, на които да обсъдят разходите и възможните приходи. Но щом Джобс съзира новите цветове, той буквално си губи ума по тях. Веднага свиква останалите директори в дизайнерското студио. „Ще използваме всякакви цветове!“ – въодушевено ги осведомява. Когато те си тръгват, Айв удивено оглежда членовете на екипа си.

– На повечето други места подобно решение отнема месеци. На Стив му трябваше половин час – спомня си той.

В iMac има още един детайл, от който Джобс държи да се отърве: омразната поставка за диска.

– Бях видял устройство за компактдискове със слот в една много добра стереоуредба „Сони“ – разказва той, – така че отидох в производствения отдел и им казах да направят такова за версията на iMac, която пуснахме след девет месеца.

Рубинщайн се опитва да спори с него, да го убеди да се откаже от тази промяна. Предрича, че скоро ще се появят нови устройства, които ще могат не само да възпроизвеждат музика от компактдискове, но и да я записват – и те ще бъдат с вадеща се поставка, поне първоначално.

– Ако настояваш за слот, винаги ще бъдеш с една крачка назад по отношение на технологията! – аргументира се Рубинщайн.

– Не ме интересува, искам слот! – избухва в отговор Джобс.

Това се случва по време на обяда им в един суши бар в Сан Франциско, след който Джобс настоява да продължат разговора си, докато се разхождат.

– Искам да изработиш това устройство със слот. Направи го като лична услуга за мен – моли го Джобс.

Рубинщайн се съгласява, разбира се, но в крайна сметка се оказва прав. Компанията „Панасоник“ пуска на пазара устройство за компактдискове, чрез което може да се сваля музика от компютъра и да се записва на диск. Първоначалната му версия обаче е съвместима само с компютри със CD-устройства с вадеща се поставка. Резултатите от това решение се видни през следващите години. От една страна, „Епъл“ не успява да задоволи навреме нуждите на потребителите, които искат сами да подбират и записват музика. От друга страна, то принуждава компанията да прояви въображение и смелост, за да надскочи конкурентите си, когато Джобс най-после осъзнава, че трябва да навлязат на музикалния пазар.

ГЛАВА 28

Изпълнителен директор

Все още луди след всичките тези години

Тим Кук

Още през първата година след завръщането си в „Епъл“ Стив Джобс представя рекламите „Мисли различно“ и компютъра iMac. По този начин само потвърждава онова, което и без друго повечето хора знаят: че е истински творец, човек, който има поглед към бъдещето. Показал е тези си качества още по време на първия си „рунд“ в „Епъл“. Не е толкова сигурно обаче дали може да управлява компанията. Определено не е доказал подобно нещо първия път.

Джобс се заема с тази задача с необичаен реализъм, който удивява всички, които са свикнали с нагласата му, че не е нужно да се съобразява с правилата на вселената.

– Той стана мениджър, което е много по-различно от адми-нистратор или мечтател, и с това ме изненада много приятно – припомня си Ед Улард, членът на съвета, който го уговаря да се върне.