Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

– Малко оставаше да се разплача, защото вече бе твърде късно да направим каквото и да било – спомня си по-късно Джобс.

И така, те прекратяват репетицията и известно време Джобс сякаш обмисля да отмени изцяло представянето на продукта.

– Руби ме изгледа, сякаш се питаше дали самият той не е полудял – спомня си Шилер. – Това бе първият продукт, който пусках заедно със Стив – и първия път, когато станах свидетел на тази негова нагласа – „Ако не е както трябва, няма да го пуснем в продажба.“

Най-после постигат съгласие да заменят поставката с процеп при следващата версия на iMac.

– Ще пусна продукта само ако ми обещаете по възможно най-бързия начин да замените всички поставки със слотове – с насълзени очи заявява Джобс.

Има и друг проблем – с видеоклипа, който смята да покаже. Във филмчето Джони Айв описва мисловния път, по който е стигнал до дизайна, след което пита: „Какъв компютър би подхождал на семейство Джетсън? Реших, че ще е бъдещето вчера.“ След тези думи се показва откъс от анимационното филмче – две секунди, през които Джейн Джетсън се взира в един видеоекран, а после още две секунди, в които цялото семейство се смее щастливо край коледна елха. По време на репетицията един от асистентите казва на Джобс, че ще трябва да махнат тези отрязъци, защото не са получили съгласие от „Хана-Барбера“ да ги използват. „Да си останат!“ – крясва му Джобс. Асистентът обяснява, че правилата не позволяват. „Не ме интересува“ – отсича той. – „Ще ги използваме!“ И клипчетата остават.

Лий Клоу подготвя серия от цветни реклами, които ще бъдат публикувани в различни списания, и изпраща на Джобс коректурите. В отговор получава гневно обаждане: Джобс твърди, че синият цвят в материалите е различен от този на iMac.

Хора, вие изобщо не знаете какво правите – крещи Джобс. – Явно ще трябва да си намеря друг да свърши работата, защото вие сте прецакали всичко!

Клоу му възразява:

– Сравни ги!

Джобс, който в този момент не е в офиса си, настоява, че е прав, и продължава да крещи. В крайна сметка Клоу го убеждава да седне и да прегледа оригиналните снимки. „Най-после му доказах, че синьото е онова синьо, което той искаше.“

Години по-късно на страницата за Стив Джобс в сайта „Гоукър“ се появява интересна история. Авторът е човек, работил в един магазин в Пало Алто на няколко пресечки от дома на Джобс.

– Един следобед, както събирах количките от паркинга – разказва той, – видях сребристия мерцедес, паркиран на мястото за инвалиди. В него седеше Стив Джобс и крещеше по телефона в колата. Беше точно преди представянето на първия iMac и съм напълно сигурен, че чух думите: „Не е! Достатъчно! Синьо! Мамка му!!!“

Както винаги, Джобс напълно откача по време на подготовката за драматичното представяне. След като отлага една репетиция заради устройството за компактдискове, той нарочно проточва следващите. Иска да е сигурен, че шоуто ще е наистина грандиозно. Отново и отново пресъздава сюблимния момент, в който прекосява сцената и обявява: „Кажете „Привет!“ на новия iMac.“ Държи осветлението да е идеално, така че ясно да се вижда прозрачният корпус на новата машина. Дори след тези повторения обаче все още не е доволен. Обзема го старата мания за сценичното осветление, на която Скъли става свидетел през 1984 г. по време на репетициите за представянето на първия „Макинтош“. Той дава нареждане лампите да се включват по-рано и светлината да е по-силна, но и това му се струва недостатъчно. Тогава изтичва по пътеката, тръсва се на един стол в средата на залата и метва крака върху седалката отпред. „Ще продължаваме така, докато не стане както трябва“ – казва той. Служителите опитват още веднъж да изпълнят изискванията му. „Не, не!“ – оплаква се той. – „Изобщо не ми харесва!“ При следващия опит осветлението е достатъчно ярко, но пък се включва твърде късно. „Омръзна ми да повтарям едно и също!“ – ръмжи Джобс. Най-после възлюбеният му iMac започва да блести точно както той иска. „Да! Точно така! Супер!“ – извиква той.

Една година по-рано Джобс е изхвърлил от управителния съвет на компанията Майк Марккула, някогашния си ментор и партньор. Но понеже е горд с iMac и е сантиментално настроен заради връзката на новата машина с първия „Макинтош“, кани Марккула в Купертино за нещо като предварително частно представяне. Марккула остава много впечатлен. Единствената му критика е към новата мишка по дизайн на Айв. Според него тя прилича на хокейна шайба и хората няма да я харесат. Джобс не се съгласява с него, но Марккула се оказва прав. С изключение на мишката новата машина – също както и предшественика си – се оказва грандиозен успех.

Представянето: 6 май 1998 г.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное