Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Кук, син на работник в корабостроителница, израства в малък град в Алабама. Завършва промишлено инженерство в Обърнския университет, после следва бизнес администрация в „Дюк“. Дванайсет години работи за IBM в „Изследователския триъгълник“ в Северна Каролина. Когато Джобс го интервюира, той тъкмо е приел работата в „Компак“. Кук е типичен инженер, който разчита на логиката, а по онова време „Компак“ изглежда като по-логичното и добро кариерно предложение. Той обаче попада в плен на харизмата на Джобс.

– Пет минути след началото на първото ми интервю със Стив исках да зарежа предпазливостта и логиката и да постъпя в „Епъл“ – разказва по-късно. – Интуицията ми подсказа, че там ще имам възможност, която се удава веднъж в живота – да работя за един творчески гений.

Така и прави.

– По принцип инженерите са обучени да взимат решения на базата на аналитични данни, но има моменти, в които трябва да разчиташ на интуицията си – казва той.

Ролята му в компанията е да претворява в дела интуитивните хрумвания на Джобс, което той успява да постигне с кротко и мълчаливо трудолюбие. Никога не се жени, а се заравя в работата си. Почти всеки ден става в 4:30 ч., пише имейли, после прекарва около час във фитнес салона и малко след 6 сутринта е на бюрото си. В неделя вечер урежда конферентни разговори по телефона, за да се подготви за предстоящата седмица. В компания, управлявана от непоследователен и склонен на гневни изблици изпълнителен директор, Кук овладява възникналите проблемни ситуации с абсолютно спокойствие, безизразно лице, успокояващ южняшки акцент и мълчание, подчертано от втренчен поглед. „Макар че умее да се радва, обичайното изражение на Кук е намръщено, хуморът му е сух и толкова тънък, че понякога човек не го схваща“ – пише Адам Лашински във „Форчън“. „Добре известни са дългите, неловки паузи, които прави по време на срещите; цари пълно мълчание, нарушавано единствено от шумоленето при разкъсването на опаковките на енергийните блокчета, които непрекъснато яде.“

Малко след като Кук заема поста си в „Епъл“, по време на редовна среща му съобщават за проблем с един от китайските им доставчици.

– Това е много неприятна новина – казва той. – Някой би трябвало вече да е в Китай и да работи за отстраняване на проблема.

Трийсет минути по-късно поглежда към един от преките си подчинени и напълно безизразно го пита:

– Ти защо си още тук?

Служителят става, отива направо на летището в Сан Франциско и си купува билет за първия полет за Китай. По-късно този човек става един от заместниците на Кук.

Кук намалява броя на главните доставчици на „Епъл“ от стотина на двайсет и четири; принуждава ги да сключат неизгодни за тях договори, ако искат изобщо да работят с „Епъл“; убеждава голяма част от тях да се преместят в близост до фабриките на „Епъл“; затваря десет от деветнайсетте склада на компанията. Като намалява местата, където може да се натрупва стока, намалява и самото количество на залежалата стока. В началото на 1998 г. благодарение на Джобс това количество вече не е колкото за два месеца, а наполовина. През септември 1998 г. Кук го е намалил още повече – то би стигнало само за шест дни. През септември следващата година цифрата е невероятна – количеството е достатъчно само за два дни! Освен това е съкратил процеса на производството на компютри в „Епъл“ от четири месеца на два. Всичко това не само спестява пари, но и позволява компютрите да се изработват с възможно най-новите компоненти.

Работа в екип

По време на пътуване до Япония в началото на 80-те години Джобс пита председателя на „Сони“ Акио Морита защо всички служители във фабриките на компанията носят униформи.

– Той много се притесни, дори се засрами. Разказа ми, че след войната хората нямали дрехи и компании като „Сони“ трябвало да дават на работниците си ежедневно облекло, с което да идват на работа – спомня си Джобс.

През годините униформите придобиват собствен отличителен стил, особено тези на компаниите като „Сони“. Това се превръща в начин служителите да се чувстват свързани с фирмата си.

– Реших, че искам и служителите на „Епъл“ да имат такава връзка с компанията – обяснява Джобс.

„Сони“, които държат на стила, наемат известния дизайнер Исей Мияки да направи модела на една от униформите им. Горната й част представлява яке от специален висококачествен шушляков плат, чиито ръкави се закопчават с ципове и могат да се откачат, при което якето се превръща в елек.

– Така че аз се обадих на Исей и го помолих да измисли един елек и за „Епъл“ – разказва Джобс. – Върнах се с няколко мостри и казах на всички, че би било чудесно да имаме подобни елеци. Леле, как ме освиркаха! Всички до един сметнаха идеята за отвратителна.

Междувременно обаче той се сприятелява с Мияки и започва редовно да го посещава. Освен това му допада идеята да си направи лична униформа – първо, защото е удобна като ежедневно облекло (той твърди, че това е основната причина), и второ, защото представлява отличителен белег, нещо като подпис.