Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Този процес би могъл да бъде доста плашещ, но Джобс има набито око за таланти. Докато търсят хора за дизайна на графичния интерфейс на новата операционна система на „Епъл“, Джобс получава имейл от един млад мъж и го кани за разговор. Кандидатът е нервен и интервюто не протича добре. По-късно същия ден Джобс случайно го среща във фоайето, където той седи обезсърчен. Младият мъж го моли да погледне една от идеите му; Джобс поглежда над рамото му и вижда малка демо версия на програма, направена с Adobe Director, която показва как могат да се сместят повече иконки на лентата в долната част на екрана. Когато мъжът раздвижва курсора върху скупчените на лентата иконки, курсорът заприличва на лупа и уголемява отделните иконки.

– Само възкликнах „Боже мой!“ и моментално го наех – спомня си Джобс. Лупичката се превръща в едно от очарователните приложения на Mac OSX, а дизайнерът по-късно създава такива приложения като инертния скрол за мултитъч екрани (прозорчето продължава да се плъзга за миг, след като си спрял да го въртиш).

Опитът на Джобс в NeXT му помага да съзрее донякъде, но не и да „омекне“. Все още няма регистрационен номер на мерцедеса си и продължава да паркира на местата за инвалиди, като понякога дори заема две. Този му навик се превръща в повод за шеги сред подчинените му. Те правят знаци с надписи: „Паркирай различно!“, а един особено дързък шегаджия рисува над символа с инвалидната количка кръглото лого на „Мерцедес“.

На служителите е позволено – даже биват окуражавани – да го предизвикват. Понякога с това дори успяват да спечелят уважението му. Но докато той обмисля предложените идеи, човек трябва да е подготвен за ответния му удар (който обикновено е много свиреп).

– С него никога не печелиш спор на момента, макар накрая понякога може и да успееш – казва Джеймс Винсънт, талантливият младеж, който работи заедно с рекламния факир Лий Клоу. – Предлагаш нещо и той отсича: „Това е тъпо!“, а след време се връща и заявява: „Ето това ще направим.“ А на теб ти се иска да му кажеш: „Това нещо ти го предложих преди две седмици, а ти ме отряза, защото било тъпо.“ Обаче не можеш. Вместо това му казваш: „Да, страхотна идея, точно така ще направим.“

– Може да не знае абсолютно нищо за онова, за което говори, но заради откачения си стил и вътрешно убеждение успява да ти втълпи, че е съвсем наясно и е абсолютно сигурен – обяснява Айв, който смята тази му черта за „странно очарователна“.

Същевременно набитото око му помага да забележи множество дребни детайли, които другите са пропуснали. Лий Клоу си спомня как е показал на Джобс откъс от една реклама, в която нанесъл незначителни поправки, а Джобс избухнал в гневна тирада, защото според него рекламата така била пълен провал.

– Забеляза, че сме махнали два кадъра – нещо толкова дребно, почти невъзможно да се забележи – разказва Клоу. – Той обаче искаше да е сигурен, че образът се появява в точния момент, в ритъм с музиката. И беше напълно прав.

Постоянен изпълнителен директор

Ед Улард, менторът му в изпълнителния съвет на „Епъл“, го притиска повече от две години да махне думичката „временен“ пред титлата си на изпълнителен директор. Джобс не само отказва да поеме тази отговорност и да се обвърже, но и озадачава всички, като взима само 1 долар годишна заплата и отказва да получи опции върху акции.

– 50 цента си заработвам, защото се появявам на работа – обича да се шегува той, – а останалите 50 получавам в зависимост от представянето си.

От завръщането му през юли 1997 г. акциите на „Епъл“ са скочили от 14 на 102 долара за брой в началото на 2000 г., когато „интернет-балонът“ достига връхната си точка. Още през 1997 г. Улард го умолява да приеме поне скромен пакет акции, но Джобс отказва с думите: „Не искам хората, с които работя, да си мислят, че съм се върнал, за да забогатея.“

Стойността на въпросните акции би била 400 милиона долара. По това време обаче той получава общо 2,50 долара.

Основната причина, поради която толкова държи на израза „временно изпълняващ длъжността“, е усещането за несигурност относно бъдещето на „Епъл“. С приближаването на 2000 г. обаче става ясно, че компанията се е възродила – и заслугата за това е на Джобс. Той излиза на дълга разходка с Лорийн и двамата обсъждат онова, което според повечето хора е просто формалност, но за него все още е сериозен въпрос. Реши ли да зареже уточнението „временен“, „Епъл“ може да се превърне в основа за всичко, за което си е мечтал, включително да започне да произвежда продукти извън чисто компютърната сфера. В крайна сметка се съгласява.

Улард е изключително въодушевен и споделя, че от управителния съвет са склонни да му предоставят голям пакет акции.

– Ще бъда откровен с теб – отвръща Джобс. – Определено бих предпочел един самолет. Току-що ни се роди трето дете. Не обичам да летя в обикновени пътнически самолети. Искам да заведа семейството си на Хаваите. Когато пътувам, искам да познавам пилотите в самолета.