– Всеки път, когато си купувам поло, се сещам за този дворец, който е физически израз на идеалите на Ралф – обяснява Джонсън. – Мики Дрекслър направи същото с „Гап“. Сетиш ли се за някоя стока на „Гап“, няма как да не се сетиш и за просторния магазин на фирмата, с белите му стени, дървени подове и сгънати, спретнато подредени дрехи.
Когато приключват, се връщат в „Епъл“ и сядат в една съвещателна зала да помислят. Артикулите не са много, не стигат да се запълнят лавиците на някой нормален магазин, но това се оказва предимство. Решават, че техният магазин ще печели именно от този факт – наличието на малко продукти. Ще бъде в минималистичен стил, просторен и в него ще има достатъчно място, където клиентите да изпробват възможностите им.
– Повечето хора не познават продуктите на „Епъл“ – казва Джонсън. – Те смятат „Епъл“ за някакъв вид култ. Ти искаш да го направиш нещо, което е просто готино и желано. За това ти трябва страхотен магазин, в който можеш да изпробваш нещата.
Впоследствие магазините започват да въплъщават характера на продуктите на „Епъл“: закачливи, семпли, творчески изпипани, смущаващо модерни – в най-добрия смисъл на думата.
Когато Джобс най-после им представя идеята си, членовете на борда не са особено очаровани. Компанията „Гейтуей Къмпютърс“ тъкмо се е сринала с гръм и трясък, след като е отворила магазини в предградията. Твърдението на Джобс, че неговите ще са по-успешни, защото ще се намират на по-добри и скъпи места, не е особено убедително. „Мисли различно“ и „Наздраве за лудите“ са добри рекламни слогани, но не отразяват цялостна стратегия на компанията, поне според борда.
– Седя си аз, чеша се по главата и си мисля, че това е истинска лудост – спомня си Арт Левинсън, изпълнителният директор на „Дженентек“, който се присъединява към борда на „Епъл“ през 2000 г. – Ние сме малка компания, един съвсем незначителен играч. Казах, че не съм сигурен дали мога да подкрепя нещо подобно.
Ед Улард също се колебае:
– „Гейтуей“ опитаха и се провалиха, а от „Дел“ продаваха направо на потребителите без посредничеството на магазини и имаха успех – възразява той.
Джобс никак не обича, когато хората от борда се опитват да го спъват. Последния път, когато се случва подобно нещо, той сменя голяма част от членовете му. Но на Улард му е омръзнало да си играе на „дърпане на въже“ с Джобс, затова решава да отстъпи. Още преди да го направи обаче, бордът одобрява пробно отваряне на четири магазина на „Епъл“.
Джобс все пак има един поддръжник в борда. През 1999 г. той е наел родения в Бронкс принц на търговията на дребно Милард (Мики) Дрекслър, който превръща „Гап“ от „заспала“ компания в истинска икона на американското спортно-елегантно облекло. Той е един от малкото хора в света, който може да се мери с Джобс по успех и знания за дизайна на стоката, имиджа и желанията на клиента. Освен това е настоял да „затвори кръга“: магазините на „Гап“ продават само продукти на „Гап“, а продуктите на „Гап“ се продават почти без изключения единствено в магазини на „Гап“.
– Напуснах търговията на дребно, защото не можех да понасям факта, че нямам контрол върху собствените си продукти, като се започне от начина на производството и се стигне до продажбата – обяснява Дрекслър. – Стив разсъждава по същия начин и предполагам, че именно заради това ме нае.
Дрекслър дава следния съвет на Джобс: казва му тайно да построи прототип на магазина в близост до офисите на „Епъл“, да го обзаведе изцяло и да го остави там, докато напълно свикне с него. И така, Джонсън и Джобс наемат един празен склад в Купертино. В продължение на шест месеца всеки вторник те провеждат там брейнсторминг-сесии, които продължават цяла сутрин. Обсъждат и доизглаждат философията си за продажбата на дребно, докато обикалят мястото. Този прототип е еквивалент на дизайнерското студио на Айв: убежище, където Джобс може да си представя нещата и да измисля нови, докато гледа и докосва разработваните модели.
– Харесваше ми да се разхождам там сам, просто да разглеждам и да проверявам нещата – спомня си Джобс.
Понякога той кара Дрекслър, Лари Елисън и други свои доверени приятели да го придружат при някоя от обиколките.
– В много случаи през почивните дни, когато не ме караше да гледам откъси от „Играта на играчките“, ме водеше в склада и ми показваше макетите за магазина – разказва Елисън. – Беше буквално обсебен от всеки дребен детайл по естетиката, външния вид на продуктите, предлаганите услуги и въздействието върху клиента. Стигна се до момент, в който трябваше да му кажа: „Стив, няма да идвам повече, ако пак ще ме водиш в магазина!“
По същото време компанията на Елисън „Оракъл“ разработва софтуер за регистрация на продажбите, при която да се избегне наличието на каса за плащане в брой. При всяко негово посещение Джобс подтиква Елисън да намери начин да опрости процеса чрез премахването на някоя ненужна стъпка, като например използването на кредитна карта или издаването на касова бележка.