Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Ако човек се вгледа в магазините и продуктите, ще забележи манията на Стив по отношение на семплата красота, естетиката в стил баухаус и разбирането му за минимализма, което се проявява дори при начина на плащане в магазините – казва Елисън. – То трябва да включва минимум стъпки. Стив ни даде абсолютно точно и изчерпателно описание на процеса на плащане.

Когато Дрекслър идва да види прототипа, той отправя и някои критики:

– Според мен мястото бе твърде фрагментирано. Имаше твърде много разсейващи архитектурни елементи и цветове.

Дрекслър изтъква, че когато клиентът влиза в помещението, би трябвало с един поглед да забелязва всичко и да схваща посланието на продуктите. Джобс се съгласява, че простотата и липсата на разсейващи елементи са ключови за създаването на страхотен магазин, точно както са важни и за създаването на великолепен продукт.

– После той улучи точната формула – разказва Дрекслър. – Неговата представа включваше пълен контрол върху това как се възприема продуктът му – като се започне от проектирането, мине се през изработката и се стигне до продажбата.

През октомври 2000 г. Джонсън смята, че вече са почти готови. Точно преди една от редовните срещи във вторник обаче, през нощта той се буди с неприятното усещане, че са подходили погрешно. В магазина на „Епъл“ заделят зона за всяка главна продуктова линия на компанията, с обособени пространства за PowerMac, iMac, iBook и PowerBook. Джобс обаче е започнал да развива нова концепция: компютърът като дигитален „пъп“, център, около който да се съсредоточат всички интереси на потребителя в дигиталната сфера. С други думи, компютърът управлява видеоклиповете и снимките, направени с камерата/фотоапарата, а някой ден – може би и музикалните устройства, и песните, или дори книгите и списанията. Идеята, която хрумва на Джонсън посред нощ, е, че магазините трябва да бъдат организирани не само около четирите продуктови линии на компанията, а и около нещата, които хората биха искали да правят.

– Мислех си например да оформим филмово кътче, където на различни компютри и лаптопи да се прожектират клипчета и да се показва как да прехвърляш клиповете от фотоапарата и как да ги редактираш.

Този вторник Джонсън пристига в офиса на Джобс рано сутринта и му разказва за внезапното си среднощно прозрение – а именно, че трябва да пренаредят магазина. До този миг само е чувал разкази за невъздържаните избухвания на шефа си, но още не ги е изпитвал лично.

– Имаш ли представа каква драстична промяна е това?! – разкрещява се Джобс. – Цели шест месеца си скъсах задника от работа по този магазин, а ти искаш да го обърнеш с главата надолу! – После изведнъж притихва. – Уморен съм. Не знам дали мога да проектирам друг магазин от нулата.

По пътя към магазина, където вече се събирали хората за обичайната среща във вторник, той му нарежда да не казва абсолютно нищо. Да не разговаря нито с него самия, нито с някой от другите членове на екипа. И така, седемминутното пътуване преминава в пълно мълчание. Когато пристигат, Джобс вече е обмислил чутото.

– Знаех, че Рон е прав – спомня си той.

За учудване на Джонсън, Джобс открива срещата с думите:

– Рон смята, че сме сбъркали. Според него трябва да организираме пространството не според продуктите, а според нещата, които хората правят.

Настъпва гробна тишина. След миг Джобс продължава:

– И знаете ли какво? Той е прав.

После им съобщава, че трябва да променят подредбата, макар че по този начин предвиденото за януари откриване ще се отложи с три или четири месеца:

– Няма да имаме друга възможност да го направим както трябва.

Джобс обича да казва, че всеки път, когато е правил нещо както трябва, първо е спирал за миг, за да превърти лентата назад и да огледа всичко отначало. При всеки от тези случаи се е оказвало, че трябва да преработи нещо, което не е съвършено. Така става с „Играта на играчките“, когато Уди започва да се държи като гадняр, както и двата пъти с първия „Макинтош“.

– Ако нещо не е както трябва, не можеш просто да го пренебрегнеш и да кажеш, че ще го оправиш по-нататък – заявява той. – Така правят другите компании, но не и ние.

Едва когато поправеният и подобрен прототип най-после бива завършен през януари 2001 г., Джобс позволява на членовете на съвета да го видят за първи път. С помощта на скици, които рисува на дъската, обяснява теориите, на които се основава дизайнът, после натоварва екипа в един микробус и ги закарва до магазина. Когато виждат направеното от Джобс и Джонсън, те единодушно дават зелена светлина на плана. Всички се съгласяват, че по този начин взаимовръзката между търговията на дребно и образа на дадена марка ще премине на ново равнище, че така потребителите няма да възприемат компютрите на „Епъл“ просто като стока, за разлика от тази на „Дел“ и „Компак“.