Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Факт е, че по принцип той не проявява никакво търпение или толерантност на терминалите или в самия самолет, дори преди да бъдат затегнати мерките за сигурност по летищата. Лари Елисън, член на управителния съвет, чийто самолет Джобс понякога използва (през 1999 г. „Епъл“ плаща на Елисън такса в размер на 102 000 долара), няма никакви възражения.

– Като се има предвид какво успя да постигне, би трябвало да му дадем пет самолета, не един! – заявява той. По-късно пък казва: – Това бе идеалният подарък за Стив, с който му благодарихме, че спаси „Епъл“, без да получи нищо в замяна.

Така Улард охотно удовлетворява желанието му (дава му един „Гълфстрийм“ V), като освен това му предлага 14 милиона опции върху акции. Реакцията на Джобс е неочаквана: казва, че иска повече – 20 милиона опции. Улард се слисва и разстройва. Съветът е получил позволение от акционерите само за 14 милиона.

– Нали каза, че не искаш въобще, а и ти дадохме самолет – пита той.

– Преди не настоявах за опции – отвръща Джобс, – но ти каза, че мога да получа до 5 % от стойността на компанията в опции, и точно това искам в момента.

Спречкването е странно за такъв период, в който би трябвало само да се празнува. В крайна сметка се стига до компромисно, макар и доста сложно решение: през януари 2000 г. той получава 10 милиона дяла на преоценена стойност спрямо текущата, но времево оформени, сякаш са отпуснати през 1997 г., плюс задължение да му се отпуснат още и през 2001 г. По-лошото обаче е, че цената на акциите се е сринала при пукването на „технологичния балон“. Джобс така и не употребява правото си върху опциите, а в края на 2001 г. моли да бъдат заменени с нови, с по-ниска цена на опцията. По-късно борбата за акции и опции върху акции се възражда и разклаща устоите на компанията.

Макар да не натрупва състояние от опциите, поне се радва на самолета. Не е учудващо колко държи да се изпипа вътрешният дизайн. Обзавеждането му отнема повече от година. За отправна точка използва самолета на Елисън; наема и неговата дизайнерка, като много скоро я подлудява с изискванията си. В самолета на Елисън например има врата между кабините, която се отваря с едно копче и се затваря с друго. Джобс настоява в неговия да има само едно, което да действа като превключвател. Не харесва копчетата от полирана неръждаема стомана и иска да бъдат заменени с такива от матиран метал. В крайна сметка получава самолета, който иска, и много си го харесва.

– Поглеждам своя самолет, поглеждам и неговия – всичко, което е променил, е станало по-хубаво – признава Елисън.

По време на януарското изложение „Макуърлд“ в Сан Франциско Джобс демонстрира новата операционна система за „Макинтош“ OSX, за която е използван част от софтуера, който „Епъл“ купува от NeXT три години по-рано. Щастливо – и всъщност не съвсем случайно – стечение на обстоятелствата е, че изпитва желание отново да се включи в редиците на „Епъл“ в същия момент, когато NeXT OS бива интегриран в компанията. Ейви Теванян взима базираното на UNIX ядро Mach от операционната система на NeXT и го прекомпилира в ядрото Mac OS, познато още като Дарвин. То позволява защита на паметта, нови функции на ниво мрежово управление и многозадачността (multi-tasking) на операционната система. Именно от това има нужда „Макинтош“, и то ще се превърне в основа на Mac OS от този миг нататък. Някои критици, включително Бил Гейтс, отбелязват, че „Епъл“ не са взели цялата операционна система на NeXT. В това има известна истина, защото „Епъл“ решават да не създават съвсем нова система, а да доразвият вече съществуващата. Софтуерът за стария „Макинтош“ като цяло е съвместим с новия или пък може лесно да се инсталира на него, а за свикналите с „Мак“ потребители, които само ъпгрейдват компютъра си, има много нови приложения, но не и изцяло нов интерфейс.

Почитателите на „Мак“, присъстващи на „Макуърлд“, посрещат новините с бурен ентусиазъм. Особено силни са аплодисментите, когато Джобс демонстрира как курсорът се превръща в лупа и увеличава иконките в лентата в долната част на монитора. Най-голямата радост обаче настъпва след новината, която той пази за прословутия си рефрен „А, да, и още нещо“. Разказва за задълженията си в „Пиксар“ и „Епъл“ и споделя увереността си, че ще се справи.

– Така че имам удоволствието да ви съобщя, че ще се откажа от думичката „временен“ – заявява с широка усмивка.

Тълпата скача на крака с възторжени викове, все едно „Бийтълс“ са се събрали за нов албум. Джобс прехапва устни и започва да се прави на скромен:

– Хора, карате ме да се чувствам странно. Аз ходя на работа всеки ден и имам късмета да работя с най-талантливите хора на планета и в „Епъл“, и в „Пиксар“. Това обаче е екипен спорт. Приемам благодарностите ви от името на всички в „Епъл“.

ГЛАВА 29

Магазините на „Eпъл”

Гишета на гениите и сив пясъчник


По-близо до клиента

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное