Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Джонсън смята, че е загубил спора, но на следващия ден случайно среща главния юрисконсулт на „Епъл“, който му казва:

– А, между другото, преди малко Стив каза да регистрирам запазена марка за названието „Гише на гениите“.

Голяма част от маниакалните желания на Джобс се реализират в магазина на „Пето Авеню“ в Манхатън, който отваря врати през 2006 г.: куба, стълбището, стъклото и принципа за максимум въздействие чрез минимум средства.

– Това си беше магазинът на Стив – разказва Джонсън.

Отворен по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни седмично, той е доказателство колко правилна се е оказала стратегията да открият магазини на ключови места, където минават много хора: през първата година посетителите са по 50 000 на седмица. (Нали си спомняте статистиката на „Гейтуей“? – 250 души седмично.)

– Печалбите на квадратен метър от този магазин са по-високи, отколкото на който и да било друг на света – гордо отбелязва Джобс през 2010 г. – В абсолютни стойности печели повече от всеки друг в Ню Йорк, дори от „Сакс“ и „Блумингдейлс“.

При откриването на магазините Джобс успява да привлече вниманието по същия начин, както при пускането на нови продукти. Хората изминават значителни разстояния и се събират пред магазините през нощта, за да могат да влязат първи при отварянето на вратите.

– Моят син, който тогава беше на 14 години, предложи да изчакаме откриването в Пало Алто. Тогава за първи път прекарах нощта пред някой магазин, а това се оказа много интересно изживяване от социална гледна точка – пише Гари Алън, създателят на сайт, обслужващ феновете на магазините на „Епъл“. – Двамата с него направихме няколко нощни бдения, включително пет в чужди държави, и срещнахме страхотни хора!

През юли 2011 г., едно десетилетие след отварянето на първия магазин, веригата включва общо 326. Най-големият е в „Ковънт Гардън“ в Лондон, а най-високият – в Гинза, Токио. Средният годишен доход на всеки е 34 милиона долара, а нетните приходи от продажби през финансовата 2010 г. възлизат на 9,8 милиарда долара. Магазините обаче имат и друг принос. Пряко те носят само 15 % от приходите на „Епъл“, но вдигат шум около марката и предизвикват интерес към нея, с което индиректно спомагат за популяризирането на всичко, което прави компанията, и съответно – за увеличаване на печалбите й.

Докато се бори с рака през 2011 г., Джобс прекарва много време в обмисляне на проекти за бъдещите магазини – например онзи, който иска да построи в сградата на Централната гара на Ню Йорк.

Един следобед той ми показа снимка на магазина на „Пето Авеню“ и посочи осемнайсетте стъклени листа от всяка страна.

– Направихме ги по най-добрата стъкларска технология за онова време – каза ми. – Наложи се да изградим собствени автоклави, за да изработим стъклото.

После измъкна един чертеж, на който осемнайсетте листа бяха заместени от четири големи стъклени панела. Каза, че това е следващото, което иска да направи. Още едно предизвикателство, олицетворяващо пресечната точка на естетиката с технологията.

– Ако го направим с технологията, с която разполагаме в момента, страната на куба трябва да е с 30 сантиметра по-къса – продължи. – А аз не искам такова нещо. Затова трябва да построим няколко нови автоклава в Китай.

Рон Джонсън не е никак въодушевен от идеята. Той смята, че осемнайсет плоскости изглеждат по-добре, отколкото четири.

– Сегашните пропорции идеално се вписват с колонадата на сградата на „Дженерал Мотърс“ – смята Джонсън. – Магазинът блести като кутия за бижута. Ако стените са прекалено прозрачни, този ефект ще се изгуби, а това би било жалко.

Опитва се да убеди и Джобс, но не постига успех.

– Когато технологията се развива, той иска веднага да се възползва – обяснява Джонсън. – Освен това за Стив по-малкото винаги означава повече, а по-простото винаги е по-добро. Следователно, ако можеш да построиш стъклена кутия с по-малко елементи, така ще е по-добре. Щом е по-просто, значи е най-доброто, което предлага технологията. А именно това харесва Стив – и за продуктите, и за магазините си.

ГЛАВА 30

Дигиталният пъп

От iTunes до iPod


Първият iPod, 2001 г.

Време е да се мисли различно

Веднъж годишно Джобс води най-ценните си служители на ваканция, която нарича „Стоте най-добри“. Подбрани са според един съвсем прост критерий: това са стоте души, които би качил на спасителната лодка и откарал в следващата си компания. В края на всяко пътуване Джобс застава пред бялата дъска (той обича белите дъски, защото му предоставят пълен контрол върху ситуацията и спомагат за съсредоточаването) и пита:

– Кои са следващите десет неща, които трябва да направим?

Хората му буквално се карат за честта предложенията им да влязат в списъка. Джобс ги записва, а после задрасква онези, които смята за глупави. След дълго обмисляне и обсъждане групичката свежда възможностите до десет. После Джобс задрасква последните седем и обявява:

– Можем да изпълним само три.

През 2001 г. „Епъл“ вече са възродили своите персонални компютри; сега е време да се мисли различно.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное