Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Рой Дисни и Стенли Голд, негов близък съдружник в борда на „Дисни“, предупреждават останалите директори за проблема с „Пиксар“. Това подбужда Айснър към края на август 2002 г. да изпрати на членовете на борда имейл с доста невъздържан тон. Той е убеден, че „Пиксар“ в края на краищата ще поднови договора, отчасти поради факта, че „Дисни“ държи правата върху произведените дотогава филми на „Пиксар“ и техните персонажи. Освен това смята, че до една година „Дисни“ ще бъде в по-добра позиция за преговори, след като „Пиксар“ завърши „Търсенето на Немо“ (Finding Nemo). „Вчера гледахме за втори път новия филм на „Пиксар“ – „Търсенето на Немо“, който ще излезе следващия май“, пише той. „Това ще бъде истинската проверка за тези хора. Филмът не е лош, но дори не се доближава по качества до предишните им филми. Разбира се, те го смятат за отличен.“

Този имейл поражда два сериозни проблема: той изтича на страниците на „Лос Анджелис Таймс“ и разярява Джобс и показва, че Айснър е сбъркал ужасно в преценката си за филма.

„Търсенето на Немо“ става най-големият хит на „Пиксар“ (и на „Дисни“) до този момент. Той с лекота побеждава „Цар Лъв“ и става най-успешният анимационен филм до този момент. Печалбата от вътрешния пазар е 340 милиона долара, а в световен мащаб – 868 милиона. До 2010 г. той остава най-популярният филм на DVD за всички времена, с продадени 40 милиона копия. Историята е пресъздадена в тематичните паркове на „Дисни“. Освен това филмът е изключително красиво художествено постижение с богати текстури и фини нюанси, което печели „Оскар“ за най-добро анимационно произведение.

– Харесвам филма, защото той насърчава риска и ви учи да позволявате на любимите си хора да поемат рискове – казва Джобс.

Успехът добавя 183 милиона долара към паричните резерви на „Пиксар“, с което „военновременните запаси“ на компанията за решаващия краен сблъсък с „Дисни“ достигат 521 милиона.

Скоро след завършването на „Търсенето на Немо“ Джобс прави на Айснър едно толкова неразумно предложение, че то явно е било замислено да бъде отхвърлено. Вместо поравно разпределение на печалбите – 50 на 50 %, както е досега, Джобс предлага ново споразумение: „Пиксар“ ще притежава изцяло филмите, които прави, и техните персонажи и просто ще плаща на „Дисни“ такса от 7,5 % за дистрибуцията. Освен това последните два филма от съществуващата сделка – „Невероятните“ и „Колите“, които са още на производствен етап – ще се подчиняват на условията на новата сделка.

Айснър обаче държи един силен коз. Дори „Пиксар“ да не поднови сделката, „Дисни“ има право да създаде продължения на „Играта на играчките“ и на другите филми, създадени от „Пиксар“. Освен това държи правата над всички персонажи от Уди до Немо. Айснър вече планира – или по-скоро заплашва – да създаде собствено анимационно студио, което да направи филма „Играта на играчките 3“, отказан от „Пиксар“.

– Когато видите какво направи тази компания с „Пепеляшка 2“, ще ви побият тръпки при мисълта какво можеше да се случи – казва Джобс.

През ноември 2003 г. Айснър успява да извади Рой Дисни от борда на директорите, но това не слага край на бъркотията. Рой публикува язвително отворено писмо. „Компанията загуби своя фокус, своята творческа енергия и своето наследство“, пише Рой Дисни. Неговите филипики за фаловете на Айснър включват и неуспеха да се изгради конструктивно сътрудничество с „Пиксар“. Към този момент Джобс вече е решил, че не иска повече да работи с Айснър. Така през януари 2004 г. той публично обявява, че прекратява преговорите с „Дисни“.

Обикновено Джобс се въздържа да прави публично достояние безкомпромисните си мнения, които споделя с приятели около кухненската маса в Пало Алто. Този път обаче не си затрайва. В телефонна пресконференция с репортери той казва, че докато „Пиксар“ произвежда хитови филми, то „Дисни“ създава „калпави работи“. Той гледа с презрение на убеждението на Айснър, че „Дисни“ има творчески принос към филмите на „Пиксар“:

– Истината е, че творческото ни сътрудничество с „Дисни“ беше слабо от години. Можете да сравните творческите качества на нашите филми с тези на последните три филма на „Дисни“ и сами да прецените креативните способности на двете компании.“

Освен че създава по-добър творчески екип, Джобс извършва нещо забележително – създава бранд (марка), способен да привлече зрителите на „Дисни“. „Смятаме, че сега „Пиксар“ е най-мощният и реномиран бранд в анимацията.“ Когато Джобс позвънява на Рой Дисни, за да го предупреди за ходовете в „Дисни“ срещу него, той отговаря: „Когато злата вещица умре, пак ще бъдем заедно.“

Джон Ласетър е ужасен от перспективата за скъсване с „Дисни“.

– Страхувах се за моите „деца“ – какво щяха да направят с героите, които създадохме. Това бе като кинжал в сърцето ми – спомня си той.