Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Кацeнбърг признава, че е ускорил създаването на „Мравки“, за да натрие носа на предишните си колеги от „Дисни“. Първият голям филм на „Дриймуъркс“ трябвало да бъде „Принцът на Египет“ (Prince of Egypt), планиран за пускане в Деня на благодарността през 1998 г. Той се ужасил, когато чул, че „Дисни“ смята да пусне същата седмица „Животът на една буболечка“ на „Пиксар“. Форсирал работата по „Мравки“, за да принуди „Дисни“ да промени датата за пускане на техния филм. „Да ти го начукам“, казва Ласетър, който обикновено не ползва такъв език. Той не проговаря на Кацeнбърг през следващите тринайсет години.

Джобс побеснява, а той е далеч по-безцеремонен от Ласетър, когато стане дума за изливане на емоциите. Позвънява на Кацeнбърг и започва да му крещи. Кацeнбърг предлага да забави създаването на „Мравки“, ако Джобс и „Дисни“ преместят датата за пускане на „Животът на една буболечка“, за да не се конкурира с „Принцът на Египет“. „Това бе безочлив опит за изнудване и го отхвърлих“ – спомня си Джобс. Той казва на Кацeнбърг, че не може да направи нищо, за да накара „Дисни“ да промени датата на излизане. „Разбира се, че можеш – отговаря Кацeнбърг. – И планини можеш да преместиш. Именно ти ме научи как се прави това!“ Кацeнбърг допълва, че когато „Пиксар“ са били пред банкрут, той ги е спасил, предоставяйки им шанс да направят „Играта на играчките“. „Аз бях този, който те подкрепи тогава, а сега им се оставяш да те използват, за да ме прецакат.“ Той подхвърля, че ако Джобс пожелае, може просто да забави производството на „Животът на една буболечка“, без да казва на „Дисни“. „Ако го направиш – казва Кацeнбърг, – аз ще спра временно „Мравки“. „Дори не си го помисляй“ – отговаря Джобс.

Кацeнбърг има основания да протестира. Ясно е, че Айснър и „Дисни“ използват филма на „Пиксар“, за да му го върнат за това, че напуска „Дисни“ и основава конкурентно анимационно студио. „Принцът на Египет“ бе първият ни филм и те решиха да пуснат своя точно на същата дата, само и само да ни навредят“, казва той. „Мнението ми е като на Цар Лъв – ако си пъхнеш ръката в моята клетка и започнеш да ме драскаш, пази се.“

Никой не отстъпва и съперничещите си филми с мравки предизвикват фурор сред медиите. „Дисни“ се опитва да предотврати публични изказвания на Джобс с довода, че съперничеството само ще помогне на „Мравки“. Стив обаче е човек, който не може лесно да бъде озаптен. „Лошите момчета рядко печелят“ – казва той пред „Лос Анджелис Таймс“. В отговор хлевоустият маркетингов магьосник на „Дриймуъркс“ Тери Прес подхвърля: „Стив Джобс има нужда от лекарства.“ „Мравки“ е пуснат на пазара в началото на октомври 1998. Филмът не е лош. Уди Алън озвучава ролята на невротична мравка, живееща в конформистко общество, която гори от желание да изрази своята индивидуалност. Списание „Тайм“ пише: „Това е комедия а ла Уди Алън, каквито Уди вече не прави.“ Филмът донася внушителните 91 милиона долара от вътрешния пазар и 172 милиона в световен мащаб.

„Животът на една буболечка“ излиза шест седмици по-късно, както е планирано. Той има по-епичен сюжет, който интерпретира наопаки притчата на Езоп „Мравката и скакалеца“. Освен това е по-виртуозен от техническа гледна точка и съдържа такива поразителни детайли, като например как изглежда тревата от гледната точка на буболечката. От „Тайм“ са много по-възторжени по отношение на този филм. „Дизайнерската разработка е фантастична – един широкоекранен рай от листа и лабиринти, населени с дузини грозни, пъпчиви и мекушави майтапчии. В сравнение с него филмът на „Дриймуъркс“ изглежда като радиопродукция“ – пише Ричард Корлис. Печалбата е двойно по-голяма от тази на „Мравки“, достигайки 163 милиона долара от вътрешния пазар и 363 милиона в световен мащаб. (По приходи филмът бие и „Принцът на Египет“.)

Няколко години по-късно Кацeнбърг се среща случайно с Джобс и се опитва да изглади нещата. Той настоява, че никога не е чувал да се говори за „Животът на една буболечка“, докато е бил в „Дисни“ – ако знаел, споразумението с „Дисни“ щяло да му осигури част от печалбите, така че не би излъгал за такова нещо. Джобс се засмива и се съгласява донякъде. „Помолих те да преместиш датата на излизане, а ти не го направи, затова не можеш да ми се сърдиш, че защитавам рожбата си“, му казва Кацeнбърг. Той си спомня, че Джобс „реагирал спокойно като дзен-будист“ и казал, че разбира.

По-късно обаче Джобс споделя, че никога не могъл да прости истински на Кацeнбърг:

„Нашият филм удари в земята неговия по гледаемост. Хубаво ли беше чувството? Не, беше гадно, защото хората започнаха да говорят как всички в Холивуд са се втурнали да правят филми за буболечки. Той отмъкна брилянтната идея на Джон и това никога не може да бъде компенсирано. Постъпи безскрупулно, така че вече му нямам доверие, дори след като се опита да се извини. Той дойде при мен след успеха си с „Шрек“ и каза „Най-после съм в мир със себе си“ и прочие такива глупости. О, я стига, Джефри.“

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное