Кацeнбърг признава, че е ускорил създаването на „Мравки“, за да натрие носа на предишните си колеги от „Дисни“. Първият голям филм на „Дриймуъркс“ трябвало да бъде „Принцът на Египет“
Джобс побеснява, а той е далеч по-безцеремонен от Ласетър, когато стане дума за изливане на емоциите. Позвънява на Кацeнбърг и започва да му крещи. Кацeнбърг предлага да забави създаването на „Мравки“, ако Джобс и „Дисни“ преместят датата за пускане на „Животът на една буболечка“, за да не се конкурира с „Принцът на Египет“. „Това бе безочлив опит за изнудване и го отхвърлих“ – спомня си Джобс. Той казва на Кацeнбърг, че не може да направи нищо, за да накара „Дисни“ да промени датата на излизане. „Разбира се, че можеш – отговаря Кацeнбърг. – И планини можеш да преместиш. Именно ти ме научи как се прави това!“ Кацeнбърг допълва, че когато „Пиксар“ са били пред банкрут, той ги е спасил, предоставяйки им шанс да направят „Играта на играчките“. „Аз бях този, който те подкрепи тогава, а сега им се оставяш да те използват, за да ме прецакат.“ Той подхвърля, че ако Джобс пожелае, може просто да забави производството на „Животът на една буболечка“, без да казва на „Дисни“. „Ако го направиш – казва Кацeнбърг, – аз ще спра временно „Мравки“. „Дори не си го помисляй“ – отговаря Джобс.
Кацeнбърг има основания да протестира. Ясно е, че Айснър и „Дисни“ използват филма на „Пиксар“, за да му го върнат за това, че напуска „Дисни“ и основава конкурентно анимационно студио. „Принцът на Египет“ бе първият ни филм и те решиха да пуснат своя точно на същата дата, само и само да ни навредят“, казва той. „Мнението ми е като на Цар Лъв – ако си пъхнеш ръката в моята клетка и започнеш да ме драскаш, пази се.“
Никой не отстъпва и съперничещите си филми с мравки предизвикват фурор сред медиите. „Дисни“ се опитва да предотврати публични изказвания на Джобс с довода, че съперничеството само ще помогне на „Мравки“. Стив обаче е човек, който не може лесно да бъде озаптен. „Лошите момчета рядко печелят“ – казва той пред „Лос Анджелис Таймс“. В отговор хлевоустият маркетингов магьосник на „Дриймуъркс“ Тери Прес подхвърля: „Стив Джобс има нужда от лекарства.“ „Мравки“ е пуснат на пазара в началото на октомври 1998. Филмът не е лош. Уди Алън озвучава ролята на невротична мравка, живееща в конформистко общество, която гори от желание да изрази своята индивидуалност. Списание „Тайм“ пише: „Това е комедия а ла Уди Алън, каквито Уди вече не прави.“ Филмът донася внушителните 91 милиона долара от вътрешния пазар и 172 милиона в световен мащаб.
„Животът на една буболечка“ излиза шест седмици по-късно, както е планирано. Той има по-епичен сюжет, който интерпретира наопаки притчата на Езоп „Мравката и скакалеца“. Освен това е по-виртуозен от техническа гледна точка и съдържа такива поразителни детайли, като например как изглежда тревата от гледната точка на буболечката. От „Тайм“ са много по-възторжени по отношение на този филм. „Дизайнерската разработка е фантастична – един широкоекранен рай от листа и лабиринти, населени с дузини грозни, пъпчиви и мекушави майтапчии. В сравнение с него филмът на „Дриймуъркс“ изглежда като радиопродукция“ – пише Ричард Корлис. Печалбата е двойно по-голяма от тази на „Мравки“, достигайки 163 милиона долара от вътрешния пазар и 363 милиона в световен мащаб. (По приходи филмът бие и „Принцът на Египет“.)
Няколко години по-късно Кацeнбърг се среща случайно с Джобс и се опитва да изглади нещата. Той настоява, че никога не е чувал да се говори за „Животът на една буболечка“, докато е бил в „Дисни“ – ако знаел, споразумението с „Дисни“ щяло да му осигури част от печалбите, така че не би излъгал за такова нещо. Джобс се засмива и се съгласява донякъде. „Помолих те да преместиш датата на излизане, а ти не го направи, затова не можеш да ми се сърдиш, че защитавам рожбата си“, му казва Кацeнбърг. Той си спомня, че Джобс „реагирал спокойно като дзен-будист“ и казал, че разбира.
По-късно обаче Джобс споделя, че никога не могъл да прости истински на Кацeнбърг:
„Нашият филм удари в земята неговия по гледаемост. Хубаво ли беше чувството? Не, беше гадно, защото хората започнаха да говорят как всички в Холивуд са се втурнали да правят филми за буболечки. Той отмъкна брилянтната идея на Джон и това никога не може да бъде компенсирано. Постъпи безскрупулно, така че вече му нямам доверие, дори след като се опита да се извини. Той дойде при мен след успеха си с „Шрек“ и каза „Най-после съм в мир със себе си“ и прочие такива глупости. О, я стига, Джефри.“