Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Имате силуети на фенове – отвръща Боно, – така че не може ли следващият етап да бъде със силуети на изпълнители?

Джобс отговаря, че идеята си заслужава да се проучи. Боно му оставя копие от неиздадения албум How to Dismantle an Atomic Bomb, за да може Джобс да го изслуша.

– Той беше единственият човек извън групата, който имаше албума – казва Боно.

Следват няколко срещи. Джобс лети до Лос Анджелис, за да говори с Джими Айовин, чиято компания „Интерскоуп Рекърдс“ разпространява музиката на U2. В дома на продуцента го очакват Едж и мениджърът на U2 Пол Макгинес. В кухнята на Джобс се провежда друга среща, по време на която Макгинес записва точките от договора на гърба на тефтера си. U2 ще присъстват в рекламата, а „Епъл“ усилено ще рекламират албума на множество места, като се започне от билбордове и се стигне до сайта на iTunes. Групата няма да получи пари в брой, а процент от продажбата на специален U2 вариант на iPod. Боно (също като Лак) е убеден, че музикантите трябва да получават процент за всеки продаден iPod, и това е скромният му опит да отстои позициите на групата си.

– Боно и аз помолихме Стив да ни направи един черен iPod – спомня си Айовин. – Ние не правехме просто някаква реклама, а създавахме обща марка.

– Искахме наш собствен iPod, нещо различно от обичайното бяло устройство – казва пък Боно. – Искахме черен, но Стив каза: „Опитахме с други цветове, различни от бялото, но не се получава.“

След няколко дни размисъл Джобс приема идеята, макар и само експериментално.

В рекламата се редуват високоволтови кадри със силуети на членовете на групата и обичайната фигура на танцуваща жена, която слуша iPod. Но дори по време на снимките в Лондон споразумението с „Епъл“ все още е под въпрос. Джобс започва да се разколебава относно идеята за специален черен iPod, а и въпросът за процента от печалбата не е напълно уточнен. Той вика Джеймс Винсънт от рекламната агенция на „Епъл“ и му казва да се обади в Лондон и да задържи временно нещата.

– Не мисля, че ще се получи – заявява Джобс. – Те не разбират колко много им даваме и им вдигаме акциите. Цялата работа ще се прецака. Дайте да измислим някаква друга реклама.

Винсънт, който цял живот е бил фен на U2, знае какво значение ще има рекламата както за групата, така и за „Епъл“, затова моли да се обади на Боно и да се опита да оправи нещата. Джобс му дава номера на мобилния телефон на Боно и той се среща с певеца в кухнята му в Дъблин.

Оказва се обаче, че самият Боно също е размислил.

– Не смятам, че ще излезе нещо – казва той на Винсънт. – А и групата не иска.

Винсънт пита какъв е проблемът.

– Когато бяхме тийнейджъри в Дъблин, си обещахме никога да не правим такива простотии – да правиш гадни или тъпи неща за пари – обяснява му Боно. – Най-важни за нас са феновете. Имаме чувството, че ще ги подведем, ако участваме в реклама. Просто не ни изглежда правилно. Съжалявам, че ви загубихме времето.

Винсънт пита какво да направи „Епъл“, за да се осъществи рекламата.

– Ние ви даваме най-ценното си: музиката, която правим – казва Боно. – А какво ни давате вие в замяна? Реклама. И при това феновете ни ще си помислят, че е реклама за вас. Трябва ни нещо повече.

Винсънт отвръща, че предложението за специалния U2-вариант на iPod и процентът от приходите никак не е малко.

– Това пък е най-ценното, което ние имаме – заявява му той.

Певецът казва, че ще се опита да поднови преговорите по сделката. Винсънт моментално се обажда на Джони Айв, който също е голям почитател на U2, и му обяснява ситуацията. После звъни и на Джобс и му предлага да изпрати Айв в Дъблин, за да демонстрира как точно би изглеждал черният iPod. Джобс се съгласява. Винсънт отново говори с Боно и го пита дали знае кой е Джони Айв (без да има представа, че двамата са се срещали и преди и се възхищават един на друг).

– Дали познавам Джони Айв? – разсмива се Боно. – Обожавам го този човек! Той е просто фантастичен! Мога да го изям за закуска!

– Е, карай по-леко – казва Винсънт. – Какво ще кажеш да дойде при теб и да ти покаже колко готин ще е вашият специален iPod?

– Лично ще го взема с мазератито си! – е отговорът на Боно. – Ще отседне в къщата ми, ще го разведа по кръчмите и двамата ще се натряскаме някъде.

На следващия ден, докато Айв пътува към Дъблин, Винсънт се опитва да уговори Джобс, който все още се колебае.

– Не знам дали е правилно – казва Джобс. – Но няма да го направим за когото и да било друг.

Притеснението му е, че и други изпълнители ще поискат процент от продажбите на iPod. Винсънт го уверява, че сделката с U2 е изключение, нещо много специално – и няма да се превърне в прецедент.

– Джони пристигна в Дъблин и аз го настаних в къщата си за гости. Тя се намира над една железопътна линия; много спокойно място с гледка към морето – разказва Боно. – Той ми показа този разкошен черен iPod с тъмночервеното копче отпред и аз реших да сключим сделката.