Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– Ето това щях да изсвиря на сватбата ви – казва на семейството.

Джобс се просълзява и му отвръща:

– Начинът, по който свириш, е най-силното доказателство за съществуването на Господ, което съм чувал. Просто не вярвам, че човек може да прави това без Неговата помощ.

При друго свое посещение Ма позволява на дъщерята на Джобс – Ерин, да подържи виолончелото. Седнали са в кухнята. По онова време Джобс вече е болен от рак и кара Ма да обещае, че ще свири на погребението му.

ГЛАВА 33

Приятелите на Пиксар...

...и враговете

„Животът на една буболечка”

Когато „Епъл“ приключва разработката на iMac, Джобс отива с Джони Айв да го покаже на хората от „Пиксар“. Той предусеща, че компютърът притежава тъкмо тази енергична индивидуалност, която би допаднала на създателите на Бъз Лайтиър и Уди. Нещо повече, харесва му фактът, че Айв и Джон Ласетър имат таланта да обединяват изкуство и технология, за да получат един забавен продукт.

„Пиксар“ е убежище, в което Джобс може да се скрие от интензивния живот в Купертино. В „Епъл“ мениджърите често са раздразнителни и изтощени, а Джобс е склонен към избухливост и хората край него лесно се изнервят. Сценаристите и илюстраторите в „Пиксар“ изглеждат по-ведри и се държат по-любезно помежду си и дори с Джобс. С други думи, и в двете компании тонът е зададен от хората на върха: в „Епъл“ – от Джобс, а в „Пиксар“ – от Ласетър.

Джобс се отдава изцяло на забавлението да прави филми и става страстен привърженик на алгоритмите, които позволяват магически визуални ефекти като пречупване на слънчевите лъчи от компютърно генерирани дъждовни капки или полюшване на стръкове трева от поривите на вятъра. Той обаче успява да устои на изкушението да контролира творческия процес. Именно в „Пиксар“ Стив се научава да оставя творците свободно да се развиват и да поемат инициатива. Основната причина е в това, че той обича Ласетър – един фин творец, който подобно на Айв събужда най-доброто у Джобс.

Главната роля на Джобс в „Пиксар“ е сключването на сделки, за което допринася характерната му енергичност. Скоро след пускането на „Играта на играчките“ (Toy Story) той се спречква с Джефри Кацeнбърг, който през лятото на 1994 г. напуска „Дисни“ и се присъединява към Стивън Спилбърг и Дейвид Гифън, с които основава „Дриймуъркс SKG“.

Джобс смята, че неговият екип в „Пиксар“ е споменал на Кацeнбърг, докато той е бил още в „Дисни“, за предвиждания втори филм – „Животът на една буболечка“ (A Bug’s Life), и че Кацeнбърг е откраднал идеята за анимационен филм с буболечка, когато е решил да създаде филма „Мравки“ (Antz) в „Дриймуъркс“.

„Докато Джефри все още работеше за „Дисни“, ние му подхвърлихме идеята за „Животът на една буболечка“, казва Джобс. „През шейсетгодишната история на анимацията на никого освен на Ласетър не му беше хрумвало да направи анимационен филм за буболечки. Това бе едно от неговите брилянтни творчески хрумвания. Когато Джефри отиде в „Дриймуъркс“, внезапно му дошла идеята да създаде анимационен филм за – виж ти! – не друго, а буболечки. При това твърдеше, че никога не е чувал и дума за това. Той излъга. Стисна зъби и излъга.“

Всъщност не е било точно така. Истинската история е малко по-интересна. Докато е работил в „Дисни“, Кацeнбърг въобще не е чул за „Животът на една буболечка“. Но след като преминава в „Дриймуъркс“, той поддържа връзка с Ласетър и от време на време му се обажда: „Хей, друже, как я караш? Обаждам се просто да те чуя.“ Така че когато Ласетър отива веднъж по работа в офиса на „Teкникалър“ към киностудио „Юнивърсъл“, където се намира и „Дриймуъркс“, се обажда на Кацeнбърг и го посещава заедно с още няколко колеги. Кацeнбърг се интересува какъв ще е следващият им проект и Ласетър му казва.

– Описахме му идеята на „Животът на една буболечка“ с мравка в главната роля и му разказахме цялата история – как тя ще организира другите мравки и ще въоръжи група буболечки – циркови изпълнители, за да надвият скакалците – спомня си Ласетър. – Трябваше да бъда по-бдителен. Джефри непрекъснато питаше кога филмът ще бъде пуснат на пазара.

Ласетър започва да се безпокои, когато в началото на 1996 г. чува слухове, че „Дриймуъркс“ правят свой анимационен филм за мравки. Позвънява на Кацeнбърг и го пита без заобикалки дали е вярно. Кацeнбърг започва да мънка, да пелтечи и пита откъде е чул това. Ласетър повтаря въпроса си и Кацeнбърг признава, че е вярно. „Как можа!“ изкрещява Ласетър, който много рядко повишава глас. „Отдавна имахме идея за такъв филм“, казва Кацeнбърг и пояснява, че му е била подсказана от директор на отдел „Развитие“ в „Дриймуъркс“. „Не ти вярвам“, отговаря Ласетър.