После отиват в една местна кръчма, обсъждат някои подробности, след което се обаждат на Джобс в Купертино и го питат дали е съгласен. Той се пазари за някои подробности, колебае се малко относно дизайна, но накрая приема сделката. Боно остава много впечатлен:
– Това е нещо изключително – изпълнителен директор, който толкова се интересува от подробностите.
След като разрешават бизнес въпросите, Айв и Боно се заемат сериозно с пиенето. И двамата се чувстват добре в кръчма. След няколко халби бира решават да се обадят на Винсънт в Калифорния. Той не си е у дома, така че Боно оставя съобщение на телефонния му секретар, което Винсънт пази и до ден-днешен: „Седя си тука в Дъблин и си пийваме с твойто приятелче Джони. И двамата сме леко пияни и много се кефим на айпода. Направо не мога да повярвам, че го държа в ръка. Благодаря ти!“
За представянето на телевизионната реклама и специалния
Забележителното в случая е, че най-лесният и бърз начин една рокгрупа да придобие модерен имидж и да се хареса на младежката аудитория, е да се обвърже с компютърна компания. По-късно Боно обяснява, че не всички договори с големи корпорации са сделки с дявола.
– Нека помислим – предлага той на Грег Кот, музикален критик от „Чикаго Трибюн“. – „Дяволът“ тук са една група хора с творческо мислене, които са много по-креативни от доста рокмузиканти. Основният вокал е Стив Джобс. Тези хора създадоха дизайна на най-красивия предмет на изкуството в сферата на музиката след електрическата китара. Това е
По предложение на Боно двамата с Джобс сключват още една сделка през 2006 г., този път за неговата кампания „Червен продукт“
– Не искам да виждам името ни в скоби – настоява Джобс.
Боно отвръща:
– Ама Стив, така показваме, че сме единни за каузата!
Разговорът се разгорещява, стига се до употребата на нецензурни думи, след което решават да отложат решението за другия ден, на свежа глава. Накрая Джобс неохотно се съгласява на компромис: Боно може да прави каквото си иска в своите реклами, но Джобс никога няма да изпише „Епъл“ в скоби върху който и да било от продуктите или магазините си. И така, айподът
– Стив лесно се пали – спомня си Боно, – но тези случки ни сближиха. Няма много хора, с които човек може да спори така. А и той е твърде своенравен. Когато разговарям с него след някое наше шоу, винаги има мнение и не се отказва от него.
Джобс и семейството му понякога посещават Боно, съпругата му и четирите им деца в къщата им близо до Ница, на френската Ривиера. По време на една ваканция през 2008 г. Джобс наема яхта и пуска котва близо до дома на Боно. Хранят се заедно, а Боно му пуска записи на песните, които
Независимо от приятелството им обаче с Джобс все още е трудно да се преговаря.
Има един класически музикант, когото Джобс уважава и като личност, и като изпълнител: Йо Йо Ма, многостранно надарения виртуоз. Двамата се срещат за първи път през 1981 г., когато Джобс е на конференция на дизайнерите в Аспен, а пък Ма – на Аспенския музикален фестивал. Джобс лесно се разчувства от хора на изкуството, които демонстрират чистота, и бързо става негов почитател. Той кани Ма да свири на сватбата му, но по онова време музикантът е на турне извън страната. Отбива се в дома на Джобс няколко години по-късно. Сяда във всекидневната, вади своето виолончело „Страдивариус“ от 1733 г. и започва да свири Бах.