Естествено, Джобс изобщо не се вслушва в опасенията им. Той е на седмото небе от сделката с Дилън и е обсебен от всяка подробност, засягаща рекламата. Роузен лети до Купертино, за да чуят албума и да изберат песента, която ще използват. В крайна сметка се спират на Someday
Baby. Джобс одобрява пробната версия на видеоклип с дубльор на Дилън. После заснемат клипа в Нешвил с участието на самия Дилън. Джобс изобщо не го харесва. Според него клипът не е достатъчно запомнящ. Той иска различен стил. Така Клоу наема нов режисьор, а Роузен успява да убеди Дилън да запише отново цялата реклама. Този път на табуретка, с нахлупена на главата каубойска шапка, на фона на мека светлина. Той свири на китарата си и пее, докато една мулатка с каскет танцува под звуците на музиката, която слуша на айпода си. Джобс намира клипа за страхотен.Тази реклама е пример за маркетингова стратегия, при която даден „предразсъдък“ променя възприятието ни. В случая iPod
помага
на Дилън да спечели по-младата аудитория, както преди помага на компютрите на „Епъл“. Още първата седмица албумът на Дилън оглавява класацията „Билборд“, като изпреварва тези на Кристина Агилера и „Ауткаст“. Дилън не е изкачвал върха от времето на Desire през 1976 г. „Ад Ейдж“ публикува статия за ролята на „Епъл“ в успеха на Дилън: „Ударът iTunes не беше просто обикновена сделка, при която голяма компания плаща много пари, за да използва известността на голяма звезда за своя продукт – коментира списанието. – Този договор буквално преобърна установената практика. Всемогъщата марка „Епъл“ даде на господин Дилън възможност да достигне младата публика и продажбите му изкачиха такива висоти, каквито не бе виждал от времето на управлението на Форд.“„Бийтълс”
Един от дисковете, които Джобс най-много цени, е пиратският запис на десет-дванайсет вариации, които „Бийтълс“ правят на Strawberry Fields Forever
. Това е музикалното проявление на философията му за това, как да се усъвършенства даден продукт. През 1986 г. Анди Херцфелд открива записа и прави копие за Джобс, макар че Джобс понякога разказва, че му го е дала Йоко Оно.Един ден, докато пак седяхме във всекидневната на къщата му в Пало Алто, Джобс се разрови из шкафовете си, намери го и докато го слушахме, ми обясни на какво точно го е научил:
Това е много сложна песен. Наистина е завладяващо да следиш творческия им процес – пробват едно-друго и след няколко месеца успяват. Ленън винаги е бил любимият ми „бийтълс“ [Разсмя се на мястото, когато Ленън спира по време на първия запис и кара останалите от групата да изпълнят отново един акорд.] Чу ли това? Тук прекъсват за малко. Не се получава както трябва, затова започват отначало. Тази версия още е „сурова“. На практика звучат като обикновени смъртни. Това, което правят, го могат и други хора. Може би да не могат да измислят идеята или да напишат песента, но определено биха могли да я изсвирят. Но те не се отказват. Такива са перфекционисти, че продължават да опитват, пак и пак. Това ми направи огромно впечатление, когато бях на трийсет. Разбираш колко усилия са вложили, за да се получи.