Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

Запитах го коя музика от детството ни е устояла на времето. Той прегледа плейлистата в айпада си и пусна песента Uncle John’s Band на „Грейтфул Дед“ от 1969 г. Започна да клати глава в ритъм с текста: „Когато животът ти изглежда твърде лесен, / на вратата ти със сигурност дебне опасност“. За миг се върнахме в онова бурно време, когато сладката, зряла мекота на 60-те отминаваше и потъваше в последвалия хаос.

После премина на Джони Мичъл.

– Имала е дете, което дала за осиновяване – каза ми. – Тази песен е за малкото й момиче.

Пусна Little Green и двамата се вслушахме в тъжната мелодия и текста, описващ чувствата на майката, която се разделя с детето си: „Така че подписваш всички документи, / Тъжна си и съжаляваш, но не се срамуваш.“ Запитах го дали все още мисли за собственото си осиновяване.

– Не, не особено – отвърна ми. – Не много често.

Каза, че напоследък повече разсъждава за остаряването, отколкото за раждането си. Това пък го накара да пусне най-добрата песен на Джони Мичъл – Both Sides Now. Думите в нея са много по-мъдри и идват от един много по-зрял човек: „Сега вече съм виждала живота и от двете му страни, / от гледната точка на губещия и на победителя, / и въпреки това все още помня само илюзиите, / явно изобщо не познавам живота.“ Подобно на Глен Гулд, Мичъл записва Both Sides Now с много години разлика между двата варианта: първо през 1969 г., а после един обсебващо бавен аранжимент през 2000 г. Джобс пусна втория.

– Интересно е как остаряват хората – отбеляза.

После добави, че някои не остаряват красиво дори когато още са млади. Попитах го кого има предвид.

– Джон Майер е един от най-добрите китаристи, живели някога. Боя се, че в момента яко се прецаква – отвърна ми той.

Джобс харесва Майер и често го кани на вечеря в Пало Алто. Когато е на двайсет и седем, Майер се появява на „Макуърлд“ през януари 2004 г. После неотменно присъства на събитието в продължение на години.

Онзи следобед Джобс пусна хита на Майър Gravity. В песента се пее за един изпълнен с любов мъж, който по неизвестна причина иска да се отърве от това чувство: „Земното притегляне е срещу мен / и пак то иска да ме провали и към земята прикове“. Джобс поклати глава и каза само:

– Мисля, че по принцип е добро хлапе, ама напоследък нещо му е отпуснал края.

Когато изслушахме всичко, му зададох един изтъркан въпрос: „Бийтълс“ или „Стоунс“?

– Ами, ако съкровищницата ми се запали и имам време да грабна само един запис, ще взема „Бийтълс“ – призна той. – Всъщност трудно мога да избера между „Бийтълс“ и Дилън. „Стоунс“ могат да се прекопират; никой не може да копира Дилън или „Бийтълс“.

Докато той тъжно разправяше какви късметлии сме били да слушаме музиката им, докато растем, синът му (тогава на осемнайсет) влезе в стаята.

– Рийд не разбира – оплака се Джобс.

А може и да разбираше. Облечен бе с тениска на Джоан Бейз, на която пишеше „Завинаги млад“.

Боб Дилън

Поне доколкото си спомня, единствените моменти, в които от смущение не е знаел какво да каже, са били в присъствието на Боб Дилън. През октомври 2004 г. Дилън има концерт близо до Пало Алто. По онова време Джобс се възстановява от първата си операция от рак. Дилън не е особено общителен, съвсем не като Боно или Бауи. Никога не е бил приятел на Джобс, нито пък е имал такова желание. Въпреки това го кани в хотела си преди концерта. Ето какво си спомня Джобс:

Седнахме в патиото пред стаята му и разговаряхме цели два часа. Аз бях наистина нервен, защото той е един от идолите ми. Освен това се страхувах, че вече няма да изглежда готин или умен, че ще е някаква карикатура на самия себе си, както се случва с много хора. Обаче не стана така. Бях възхитен. Умът му сечеше като бръснач. Той бе всичко, което очаквах от него. Бе открит и честен. Разказваше ми за живота си и за това как пише песните си. „Те извираха от мен, не се е налагало да ги композирам. Това вече не се случва, сега не мога да пиша песни така“ – сподели той. После замълча за малко и накрая ми каза с дрезгавия си глас и лека усмивка: „Обаче още мога да ги пея.“