Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

iPodShuffle, който излиза на пазара през януари 2005 г., е дори по-революционен. Джобс научава, че опцията „шъфъл“ на iPod, при която песните се пускат разбъркано и на случаен принцип, а не според плейлиста, е станала много популярна. На хората им харесват изненадите, а освен това ги мързи да си правят плейлисти. Има дори потребители, които са обсебени от идеята да разберат дали подборът на песни наистина е случаен; и ако е такъв, защо техният iPod непрекъснато им пуска, да речем, „Невил Брадърс“. Това довежда до създаването на iPod Shuffle. Като намаляват екрана, Рубинщайн и Фадел се опитват да направят съвсем малък и евтин флаш-драйв плейър. В един момент Джобс прави следното откачено предложение:

– Защо просто не се отървем от екрана?

– Какво?! – реагира Фадел.

– Ами просто го разкарайте! – настоява Джобс.

Фадел се чуди как в такъв случай потребителите ще се ориентират при избора на песни. Джобс обаче е стигнал до прозрението, че това няма да е необходимо; парчетата ще бъдат избирани на случаен принцип. В крайна сметка всички песни са били подбрани лично от потребителя. Нужно му е единствено копче, с което да прескочи някоя, която не му се слуша. „Приемете несигурността“ – пише в рекламата.

„Епъл“ продължават с иновациите, а конкурентите им са все така назад и се препъват по оставената от тях диря. Междувременно музиката има все по-голямо участие и значение за бизнеса на „Епъл“. През януари 2007 г. продажбите на iPod носят половината от всички приходи на „Епъл“. Нещо повече, устройството придава нов блясък на цялата марка.

Най-големият успех обаче принадлежи на iTunes Store. В магазина са продадени един милион песни за първите шест дни след откриването му през април 2003 г. За една година броят им достига 70 милиона. През февруари 2006 г. магазинът продава своята милиардна песен – Алекс Островски, шестнайсетгодишен младеж от Мичиган, си купува Speed of Sound на „Колдплей“. Самият Джобс му се обажда, за да го поздрави. Момчето получава десет музикални плейъра, компютър iMac и десет хиляди долара награда.

От успеха на музикалния онлайн-магазин iTunes Store има и друга полза, макар и не толкова очевидна. През 2011 г. вече се е развила една изключително важна търговска сфера: услуга, на която хората вярват достатъчно, за да й предоставят потребителските си данни и банковата си информация. Заедно с „Амазон“, „Виза“, „Пей Пал“, „Американ Експрес“ и още няколко „Епъл“ събира огромна база-данни с потребители, които са им поверили имейл-адресите си и номерата на кредитните си карти с цел лесно, бързо и безопасно обслужване. Това позволява на „Епъл“ да продават в онлайн-магазина си абонаменти за списания например; в такива случаи именно „Епъл“, а не издателят на списанието, имат преки взаимоотношения с човека, закупил абонамента. Чрез продажбите на видеоклипове, приложения и различни абонаменти в iTunes Store „Епъл“ изгражда база-данни от 225 милиона активни потребители (информация от юни 2011 г.). Този факт ги поставя в изключително изгодна позиция за следващата стъпка в цифровата търговия.

ГЛАВА 32

Човек на музиката

Саундтракът на живота му

Кой какво има в айпода си

С разрастването на феномена iPod започват да питат кандидати за президенти, известни личности, кралицата на Великобритания и кого ли още не (стига човекът да носи бели слушалки): „Какво има в айпода ти?“

Играта на въпроси и отговори придобива популярност след статията на Елизабет Бумилър, публикувана в „Ню Йорк Таймс“ в началото на 2005 г. Тя дава отговор на въпроса какво слуша президентът Джордж. У. Буш. „В айпода на Буш има много изпълнения на традиционни кънтри певци“ – пише авторката – „подбрани песни на Ван Морисън, сред които Brown Eyed Girl, както и на Джон Фогърти (и тук няма изненади – Centerfield).“ Бумилър кара Джон Леви от списание „Ролинг Стоун“ да анализира компилацията на Буш и редакторът коментира: „Интересен е фактът, че президентът харесва музиканти, които не харесват него.“

„Когато даваш своя айпод на приятел, на момиче, с което си се запознал преди малко, или на някой абсолютно непознат, седнал до теб в самолета, се разкриваш напълно пред него“ – пише Стивън Леви в книгата си „Идеалното нещо“. „Достатъчно е просто да прегледат записите ти с едно завъртане на диска и се оказваш разголен. И не става дума само за онова, което харесваш; разкриваш кой си и какво представляваш.“

Така че един ден, докато седяхме във всекидневната му и слушахме музика, помолих Джобс да ми покаже своя. Той изпълни молбата ми и ми пусна част от любимите си песни.