Вместо това от „Епъл“ продължават да „издухват“ „Майкрософт“, точно както е предсказал Коул: предоставят софтуера на iTunes
и магазина на Windows. Това обаче не става без известни вътрешни сътресения. Първо Джобс и екипът му трябва да решат дали искат iPod да работи с компютри с Windows. В началото Джобс се противопоставя на идеята.– Когато iPod
ставаше само за „Макинтош“, това стимулираше продажбите на компютрите ни, и то дори повече от очакваното – спомня си той.Срещу него обаче се изправят и четиримата му най-високопоставени директори: Шилер, Рубинщайн, Робин и Фадел. Спорът всъщност е за бъдещето на „Епъл“.
– Смятахме, че трябва да навлезем в бизнеса с музикални плейъри, а не да се ограничаваме само до компютърния – обяснява Шилер.
Джобс винаги е искал „Епъл“ да създаде собствена унифицирана утопия, магическа градина, оградена със стена, където хардуерът, софтуерът и периферните устройства работят заедно в синхрон и създават едно по-добро изживяване, където успехът на един продукт стимулира продажбите на всички останали. В момента обаче го притискат да приспособи любимия си нов продукт за работа с Windows
, а това противоречи на самата му природа.– Спорът беше много разгорещен и продължи с месеци – спомня си Джобс. – Бях сам срещу всички останали.
В един момент той заявява, че потребителите на Windows
ще получат възможност да използват iPod „само през трупа ми“. Екипът му обаче продължава да го притиска:– Това просто трябва
да стигне до компютрите – казва му Фадел.Най-накрая Джобс отсича:
– Докато не ми докажете, че има смисъл от търговска гледна точка, няма да го направя.
Това всъщност е неговият начин да отстъпи. Ако човек пренебрегне емоциите и догматичното мислене, е лесно да се докаже, че е изгодно потребителите на Windows
да купуват iPod. Привикани са експерти, които развиват бизнес план за евентуалните продажби, и всички вкупом заключват, че това ще донесе повече печалби.– Направихме какви ли не изчисления, разбивки и справки – обяснява Шилер. – При всички положения приходите от продажбите на iPod
щяха да са по-високи от загубата от продажбите на компютрите ни и следователно нямаше да навредят на общата печалба на компанията.Е, макар Джобс да е склонен да отстъпи независимо от репутацията си, нищо не може да го накара да изрази изискано съгласието си.
– Майната му! – отсича по време на една среща, докато му обясняват резултатите от анализите. – Писна ми да ви слушам, задници такива! Вървете по дяволите и правете каквото искате!
Сега обаче възниква друг въпрос: След като от „Епъл“ направят iPod
съвместим с компютрите с Windows, трябва ли да създадат и версия на iTunes за Windows? Както обикновено, Джобс смята, че софтуерът и хардуерът трябва да вървят заедно: удовлетворението на клиента зависи от пълния синхрон в работата на iPod и софтуера iTunes в компютъра. Шилер обаче е против.– Смятах, че това е лудост, защото не ние правим софтуера за Windows
– спомня си той. – Стив обаче не ме остави на мира. Все повтаряше: „Ако ще го правим, ще го правим както трябва.“Първоначално надделява Шилер. „Епъл“ правят iPod
съвместим с Windows, като използват софтуера на „Мюзик Мач“, една външна компания. Оказва се обаче, че този софтуер е твърде тромав, което доказва правотата на Джобс. „Епъл“ са принудени скоростно да направят версия на iTunes, която
да е съвместима с Windows. Ето какво разказва Джобс:За да направим така, че айподЯът да работи с компютъра на „Майкрософт“, първо се хванахме с една друга компания, която имаше джубокс-плейър. Дадохме им рецептата за това, как да свържат своя плейър и дигиталната си библиотека с iPod, но те не свършиха работата както трябва. А това бе най-лошото възможно нещо, защото от тази фирма до голяма степен зависеше дали клиентът ще остане удовлетворен. Примирявахме се с тоя скапан джубокс цели шест месеца. После най-накрая успяхме да напишем iTunes за Windows. Нормално е да не искаш друг да контролира доколко клиентът ще остане доволен. Хората може и да не са съгласни с мен, но аз държа на този си принцип.