Читаем Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple полностью

Вместо това от „Епъл“ продължават да „издухват“ „Майкрософт“, точно както е предсказал Коул: предоставят софтуера на iTunes и магазина на Windows. Това обаче не става без известни вътрешни сътресения. Първо Джобс и екипът му трябва да решат дали искат iPod да работи с компютри с Windows. В началото Джобс се противопоставя на идеята.

– Когато iPod ставаше само за „Макинтош“, това стимулираше продажбите на компютрите ни, и то дори повече от очакваното – спомня си той.

Срещу него обаче се изправят и четиримата му най-високопоставени директори: Шилер, Рубинщайн, Робин и Фадел. Спорът всъщност е за бъдещето на „Епъл“.

– Смятахме, че трябва да навлезем в бизнеса с музикални плейъри, а не да се ограничаваме само до компютърния – обяснява Шилер.

Джобс винаги е искал „Епъл“ да създаде собствена унифицирана утопия, магическа градина, оградена със стена, където хардуерът, софтуерът и периферните устройства работят заедно в синхрон и създават едно по-добро изживяване, където успехът на един продукт стимулира продажбите на всички останали. В момента обаче го притискат да приспособи любимия си нов продукт за работа с Windows, а това противоречи на самата му природа.

– Спорът беше много разгорещен и продължи с месеци – спомня си Джобс. – Бях сам срещу всички останали.

В един момент той заявява, че потребителите на Windows ще получат възможност да използват iPod „само през трупа ми“. Екипът му обаче продължава да го притиска:

– Това просто трябва да стигне до компютрите – казва му Фадел.

Най-накрая Джобс отсича:

– Докато не ми докажете, че има смисъл от търговска гледна точка, няма да го направя.

Това всъщност е неговият начин да отстъпи. Ако човек пренебрегне емоциите и догматичното мислене, е лесно да се докаже, че е изгодно потребителите на Windows да купуват iPod. Привикани са експерти, които развиват бизнес план за евентуалните продажби, и всички вкупом заключват, че това ще донесе повече печалби.

– Направихме какви ли не изчисления, разбивки и справки – обяснява Шилер. – При всички положения приходите от продажбите на iPod щяха да са по-високи от загубата от продажбите на компютрите ни и следователно нямаше да навредят на общата печалба на компанията.

Е, макар Джобс да е склонен да отстъпи независимо от репутацията си, нищо не може да го накара да изрази изискано съгласието си.

– Майната му! – отсича по време на една среща, докато му обясняват резултатите от анализите. – Писна ми да ви слушам, задници такива! Вървете по дяволите и правете каквото искате!

Сега обаче възниква друг въпрос: След като от „Епъл“ направят iPod съвместим с компютрите с Windows, трябва ли да създадат и версия на iTunes за Windows? Както обикновено, Джобс смята, че софтуерът и хардуерът трябва да вървят заедно: удовлетворението на клиента зависи от пълния синхрон в работата на iPod и софтуера iTunes в компютъра. Шилер обаче е против.

– Смятах, че това е лудост, защото не ние правим софтуера за Windows – спомня си той. – Стив обаче не ме остави на мира. Все повтаряше: „Ако ще го правим, ще го правим както трябва.“

Първоначално надделява Шилер. „Епъл“ правят iPod съвместим с Windows, като използват софтуера на „Мюзик Мач“, една външна компания. Оказва се обаче, че този софтуер е твърде тромав, което доказва правотата на Джобс. „Епъл“ са принудени скоростно да направят версия на iTunes, която да е съвместима с Windows. Ето какво разказва Джобс:

За да направим така, че айподЯът да работи с компютъра на „Майкрософт“, първо се хванахме с една друга компания, която имаше джубокс-плейър. Дадохме им рецептата за това, как да свържат своя плейър и дигиталната си библиотека с iPod, но те не свършиха работата както трябва. А това бе най-лошото възможно нещо, защото от тази фирма до голяма степен зависеше дали клиентът ще остане удовлетворен. Примирявахме се с тоя скапан джубокс цели шест месеца. После най-накрая успяхме да напишем iTunes за Windows. Нормално е да не искаш друг да контролира доколко клиентът ще остане доволен. Хората може и да не са съгласни с мен, но аз държа на този си принцип.

Перейти на страницу:

Похожие книги

10 гениев спорта
10 гениев спорта

Люди, о жизни которых рассказывается в этой книге, не просто добились больших успехов в спорте, они меняли этот мир, оказывали влияние на мировоззрение целых поколений, сравнимое с влиянием самых известных писателей или политиков. Может быть, кто-то из читателей помоложе, прочитав эту книгу, всерьез займется спортом и со временем станет новым Пеле, новой Ириной Родниной, Сергеем Бубкой или Михаэлем Шумахером. А может быть, подумает и решит, что большой спорт – это не для него. И вряд ли за это можно осуждать. Потому что спорт высшего уровня – это тяжелейший труд, изнурительные, доводящие до изнеможения тренировки, травмы, опасность для здоровья, а иногда даже и для жизни. Честь и слава тем, кто сумел пройти этот путь до конца, выстоял в борьбе с соперниками и собственными неудачами, сумел подчинить себе непокорную и зачастую жестокую судьбу! Герои этой книги добились своей цели и поэтому могут с полным правом называться гениями спорта…

Андрей Юрьевич Хорошевский

Биографии и Мемуары / Документальное
Айвазовский
Айвазовский

Иван Константинович Айвазовский — всемирно известный маринист, представитель «золотого века» отечественной культуры, один из немногих художников России, снискавший громкую мировую славу. Автор около шести тысяч произведений, участник более ста двадцати выставок, кавалер многих российских и иностранных орденов, он находил время и для обширной общественной, просветительской, благотворительной деятельности. Путешествия по странам Западной Европы, поездки в Турцию и на Кавказ стали важными вехами его творческого пути, но все же вдохновение он черпал прежде всего в родной Феодосии. Творческие замыслы, вдохновение, душевный отдых и стремление к новым свершениям даровало ему Черное море, которому он посвятил свой талант. Две стихии — морская и живописная — воспринимались им нераздельно, как неизменный исток творчества, сопутствовали его жизненному пути, его разочарованиям и успехам, бурям и штилям, сопровождая стремление истинного художника — служить Искусству и Отечеству.

Екатерина Александровна Скоробогачева , Екатерина Скоробогачева , Лев Арнольдович Вагнер , Надежда Семеновна Григорович , Юлия Игоревна Андреева

Биографии и Мемуары / Искусство и Дизайн / Документальное