Стив Джобс: Единствената официална биография на основателя на Apple

– В типичния си стил той се съгласяваше с нещо, но никога не го правеше – обяснява Лак. – Настройваше те, караше те да искаш нещо, а после ти го измъкваше изпод носа. Той е патологичен случай... което можеше да е доста полезно при някои преговори. Освен това е гений.

Лак знае, че не може да спечели тази битка, освен ако не получи подкрепата на останалите в индустрията. Джобс обаче използва ласкателството и съблазънта на пазарното влияние на „Епъл“, за да държи другите музикални компании под контрол.

– Ако всички от индустрията се бяхме държали заедно, щяхме да получим не само лицензионната такса; в крайна сметка щяхме да се преборим за приходи от два източника, от които имахме такава нужда – казва Лак. – Ние бяхме причината iPod да се продава толкова добре и щеше да е справедливо и ние да печелим от него.

Именно в това, разбира се, се състои красотата на цялостната стратегия на Джобс: продажбите на музика в магазина iTunes стимулират тези на iPod, а те от своя страна – продажбите на компютри. Онова, което още повече вбесява Лак, е фактът, че „Сони“ биха могли да направят същото, обаче така и не успяват да принудят подразделенията си за софтуер, хардуер и музика да работят в синхрон.

Джобс се опитва да съблазни Лак. По време на едно пътуване до Ню Йорк, той го кани в апартамента си в хотел „Четири сезона“. Вече е поръчал закуска – овесена каша и плодове – и се държи „изключително любезно“, както казва Лак.

– Джак Уелч обаче ме бе научил да не се влюбвам. Морис и Еймс се поддадоха. Казаха: „Май не разбираш, предполага се да се влюбиш“ – и се влюбиха. Така че аз останах изолиран в цялата индустрия.

Дори и след като „Сони“ се съгласяват песните им да се продават в iTunes Store, взаимоотношенията между двете компании остават доста напрегнати. Те се обтягат всеки път, когато нещо по договорите се променя. Стига се и до доста сериозни сблъсъци.

– Проблемът на Анди бе най-вече огромното му его – спомня си Джобс. – Той така и никога не разбра музикалния бизнес и съответно не можеше да предостави търсените услуги. Понякога си мислех, че е истински задник.

Когато му споменах какво е казал Джобс, Лак отвърна:

– Борех се заради „Сони“ и музикалната индустрия. Не се учудвам, че ме е смятал за задник.

Привличането на звукозаписните компании и уговарянето им да приемат плана за iTunes Store обаче не е достатъчно. Много от музикантите им имат вратички в договорите си, които им позволяват лично да контролират дигиталната дистрибуция на песните си и дори да спират разделянето на албумите на отделни песни. Така че Джобс се захваща да придума възможно най-много от известните музиканти и открива, че това е забавно, но и доста по-трудно от очакванията му.

Преди стартирането на iTunes Джобс се среща с повече от двайсет популярни изпълнителни, включително Боно, Мик Джагър и Шерил Кроу.

– Обаждаше ми се непрекъснато на домашния телефон, и то в десет вечерта, за да ми каже, че трябва да говори и с „Лед Цепелин“ и Мадона – спомня си Еймс. – Изпълнен бе с решителност... а и никой друг не би успял да убеди повечето от тези музиканти.

Може би една от най-странните срещи е посещението на д-р Дре в централата на „Епъл“. Джобс обожава „Бийтълс“ и Боб Дилън, но признава, че рапът не е успял да го изкуши. Сега обаче има нужда Еминем и другите рап изпълнители да се съгласят песните им да бъдат продавани в iTunes Store, затова се опитва спечели на своя страна д-р Дре, ментора на Еминем. След като му показва лесния, безупречен начин, по който iTunes Store се свързва и работи с iPod, д-р Дре обявява:

– Човече, най-сетне някой зацепи какво трябва да се направи!

На другия край на спектъра на музикалните вкусове се намира тромпетистът Уинтън Марсалис. Докато е на благотворително турне, той среща съпругата на Джобс Лорийн. Джобс настоява Марсалис да дойде до дома му в Пало Алто и там продължава да се хвали с iTunes.

– Какво искаш да потърсим? – пита той госта си.

– Бетховен – отвръща тромпетистът.

– Виж само какво може да прави! – настоятелно го подканва Джобс всеки път, когато вниманието на Марсалис се отклонява. – Виж как работи интерфейсът!

По-късно Марсалис разказва:

– Не се интересувам особено от компютри и няколко пъти му го казах, но той продължи да ме занимава с това поне два часа. Беше обсебен. След известно време спрях дори да се опитвам да гледам компютъра. Вместо това наблюдавах Джобс, защото бях запленен от неговата страст.

Джобс открива магазина iTunes на 28 април 2003 г. в „Москоун Център“ в Сан Франциско. Оредяващата му коса е ниско подстригана, а външният вид – преднамерено небрежен. Той крачи бавно по сцената и заявява, че „Напстър“ е „демонстрирал, че интернет е създаден, за да предлага музика“. Наследниците му като Kazaa предоставят песните безплатно. Как можеш да се съревноваваш с това? За да отговори на този въпрос, той започва да изрежда недостатъците на безплатните услуги. Лошата връзка, която затруднява свалянето, и ниското качество са само част от тях.